Връщане на пари по отменени заради COVID- 19 туристически пакети

Кой, на кого, кога и как е длъжен да връща пари по отменените заради коронавируса пътувания?

Миналата седмица отбелязахме 1 година от обявяването на извънредното положение в България на 13.03.2020г. Едно събитие с голямо политическо значение, дало началото на поредица юридически решения, които трябваше да дадат отговори на многото въпроси, пред които беше изправено българското общество във вихъра на коронавирус пандемията. 

Несъмнено един от тези сложни ребуси и до днес продължава да бъде проблемът с последиците за туризма от радикалните ограничения в пътуването по света и съдбата на хилядите предплатени туристически пакети, които нямаше как да бъдат осъществени. Естеството на организираните пътувания и тяхната регулация постави туроператорите в изключително сложно положение, при което на тях се наложи да връщат огромни суми пари на туристите, без да разполагат с тях, тъй като са задържани от техни контрагенти. Така се получи един „блокаж по веригата“, при който доставчиците на туристически услуги по света отказват да връщат пари, туристите си настояват на правата, а туроператорите са между чука и наковалнята. Държавата трябваше да се намеси и това стана с поредица актове. 

Решенията 

С няколко изменения в действащото законодателство и най-вече чл.25 и 26а ЗМДВИППП Народното събрание и правителството предприеха мерки за облекчение и компенсиране на туроператорите и туристическите агенти във връзка с преодоляването на последиците от пандемията. В основни линии схемата, която се въведе се изразява в това да се даде отсрочка на туроператорите за изпълнение на задължението им за връщане на предплатените суми от туристите. В срок от 1 година от отмяна на пътуването, те трябваше или да предоговорят с туристите задълженията си или да съберат средства (включително и с помощта на държавата), с които да възстановят дължимите суми. 

Нашата кантора взе активно участие в този процес като в поредица статии разгледахме въпроси като: В кои случаи туроператорът може да задържа предплатени суми? Каква е разликата между условията по новия закон и тези по стария? Какво представлява компенсаторния ваучер, който се предлага при отменено пътуване? и др. В момента започва кампанията по връщане на сумите по първите отменени пътувания и ние сме затрупани с различни казуси, съпътстващи този спорен процес. С настоящата статия ще дам отговори на някои от най-интересните такива, а именно: Кой, на кого, кога и как трябва да върне пари по отменените пътувания? 

Кой трябва да направи плащането? 

Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – туроператорът, разбира се. Той е очевиден и в случаите, когато участва агент. Но има и някои гранични случаи. 

Често в практиката се използват тъй наречените договори „ТО-ТО“, при които туроператор 1 купува туристически пакет (или отделни съставни услуги) от туроператор 2 и ги продава на краен клиент (турист). В такъв случай връщане на сумата ще се дължи от туроператора, който е сключил от свое име договора с туриста, нищо че може другият (който се пада доставчик) да е организирал изцяло пакета, но не е страна по договора с туриста и съответно не му дължи нищо. 

Съществуват и случаи, при които двама туроператори са посочени като организатори на пътуването съвместно. Тогава, ако не е уговорено друго, двамата туроператори ще носят солидарна отговорност за връщане на задължението и туристът ще може да се обърне за парите си към всеки от тях (арг. от чл.261, ал.3 ЗЗД). 

На кого следва да се плати? 

Обичайно е в практиката по договори за туристически пакети те да се сключват между туроператора и само едно от пътуващите лица, което условно се нарича „Титуляр“ или „Възложител“, а останалите да са просто „пътуващи“, т.е. – трети лица, ползватели. Като е възможно титулярът по договора да не пътува или дори да е юридическо лице. При това положение, един от най-често срещаните въпроси е: дали при отменено пътуване следва да се върнат парите на титуляра или на всеки от туристите – неговата припадаща се част? 

Няма съмнение, че тази популярна в практиката конструкция представлява договор в полза на трето лице (чл.22 ЗЗД), като титулярът се явява уговарящ, туроператорът – обещател, а туристът – трето лице, ползвател. Но, тъй като диспозитивната норма на чл.22 ЗЗД не урежда последиците от отмяната на договора, поради неговата невъзможност за изпълнение, остава такива да са уредени в договора за туристически пакет или в други разпоредби от закона. 

Много често туроператорите са предвидили в договорите си за туристически пакет последиците при отмяна, включително връщането на предплатените средства. И доминиращото разрешение е те да бъдат платени на титуляра (възложител) по договора, който обикновено има и реципрочното задължение да заплати съответните вноски. Има и договори, които предвиждат при отказ на туриста (третото лице ползвател) сумите по пакета, които му се дължат пропорционално, да му бъдат изплатени пряко на него. Такива уговорки обаче не дават разрешение, когато пакетът е отменен от туроператора. 

Ако в договорът не е предвидено на кого следва да се върнат парите или това не е достатъчно ясно, то чл.89 ЗТ не дава категоричен отговор, тъй като според Закона за туризма (ЗТ), правоимащ е „пътуващият“, а той може да е както титулярът така и третото лице – ползвател (т.82, пар.1 ДР ЗТ). В такъв случай туроператорът ще трябва да върне парите на лицето, което с оглед обстоятелствата изглежда оправомощено да ги получи, а това в общия случай трябва да е титулярът по договора, тъй като от поведението му е видно, че той е упълномощен от останалите пътуващи да ги представлява пред туроператора. Включително и по въпросите за плащането.

Кога изтича срокът за извършване на плащането? 

Епидемията от COVID-19 разтърси туристическият свят и още преди въвеждането на извънредното положение, страхът от заразата предизвика редица откази на туристите по предплатените им пакети. В последствие тези пътувания бяха отменени от туроператорите, когато стана ясно, че не могат да бъдат осъществени по обективни причини у нас и по света. В предходна статия разяснихме, че чл.25 ЗМДВИППП, предвиждащ 1-годишната отсрочка за връщане на суми, се прилага както при отказ на туристи по пакети, така и при отмяна на цялата програма от туроператорите. Не стана ясно за мнозина обаче от кога започва да тече този 1-годишен срок – от датата на отмяна на пътуването от туроператора или датата на отказа на туриста, ако тя е по-ранна? Този въпрос има огромно практическо значение, защото след настъпване на срока за туроператора започват да текат лихви, туристът може да си иска парите принудително, а и чисто организационно дали ще се брои срокът групово по програми или за всеки отделен турист – има значителна разлика. 

И тук, както и по останалите въпроси, е възможно да има договорно разрешение. Например: споразумение след отмяната на пътуването, с което е уговорено връщане на пари в определен срок. В такъв случай за страните меродавен е уговореният между тях срок, който може да се отклонява от законовия. В останалите случаи (преобладаващите), такава уговорка няма и следва да се тълкува законовото разрешение. 

Поначало срокът за възстановяване на парите е уреден в чл.89, ал.8 ЗТ и той е 14 дни след прекратяване на договора за туристически пакет. Както стана ясно обаче, законодателят прие специална разпоредба в чл.25 ЗМДВИППП, според която, при определени обстоятелства, туроператорът може да задържи предплатеното до 1 година след отмяна на пътуването. Прави впечатление веднага разликата с чл.89, ал.8 ЗТ, където срокът тече от прекратяване на договора за туристически пакет. Тази терминологична разлика твърдя, че не е плод на грешка или бързане от страна на законодателя, а е съвсем целенасочена. И тя означава, че едногодишният срок по чл.25 ЗМДВИППП тече от датата на отмяна на пътуването от туроператора, а не от датата на прекратяване на туристическия пакет от туриста.

На първо място може съвсем аргументирано да се каже, че граматическото тълкуване на понятието „отмяна на пътуването“ в чл.25 ЗМДВИППП описва едно фактическото положение, при което събитието „пътуване“ е отменено, то няма да се състои. Това положение е обективно, независимо дали става дума за туриста, туроператора или доставчика – пътуване няма да има. Съвсем различно е, когато пътуващият се отказва от пътуването – това е диспозитивно изявление за прекратяване на договора за туристически пакет, което има правни последици, съгласно чл.89 ЗТ. Тези правни последици се изразяват в субективно правоотношение, което се развива между съответният пътуващ и туроператора. То не засяга обективната действителност, че евентуално пътуване може да се проведе и за него са записани други туристи, които ще реализират своите пакети, а доставчиците ще предоставят услугата, за която им е платено. 

Това разграничение е много важно, за да стане ясно, че при систематично тълкуване на чл.25 ЗМДВИППП отпадат каквито и да е съмнения за волята на законодателя. Видно и от заглавието на закона, целта му е да спомогне за преодоляване на последствията от пандемията върху икономиката и обществения живот, сред които и туристическите пътувания. Съответно, законодателят се е интересувал от обективните пречки, които са възникнали за туристическия бранш, най-вече поради забраните за пътуване. Т.е. правно значимият факт тук е отмяната на събитието „пътуване“, в следствие на която на туроператора парите му остават блокирани по доставчици, той не е реализирал никаква печалба и трябва да върне парите на всички записани туристи. Това положение е опасно за икономиката и обществения живот на България, това се е опитал да предотврати/смекчи законодателят. 

Целта на чл.25 ЗМДВИППП очевидно не е да отложи връщането на парите по пакети, по които туристът се е отказал, но пътуването не е отменено. В една такава ситуация, туроператорът хипотетично би могъл да е реализирал приходи от предплатените услуги по дестинацията (някой друг се е записал на мястото на отказалия се турист) и да няма икономическо основание да иска да държи парите на клиентите си. Такъв резултат би бил несправедлив и оттам – не би следвало да бъде предполаган като цел на закона. 

Кога е началната дата на отмяната? 

При това положение очевидно има значение кога точно се е случила отмяната на пътуването, тъй като от тогава започва да тече едногодишният срок по чл.25 ЗМДВИППП, съответно – настъпва и изискуемостта на вземането на туриста.  

Между туроператора и пътуващия съществува договорна връзка по договор за туристически пакет, която по начало за страните има силата на закон (чл.20а ЗЗД) и не може да бъде прекратявана едностранно. Освен на основания, предвидени в самия договор и в закона. Ако туроператорът не си е предвидил възможност да прекрати пакета при наличието на т.нар. „форсмажорни“ обстоятелства (сред които и ограниченията вследствие на пандемията), то законът му дава такава възможност в чл.89, ал.7, т.2 от ЗТ. Оттук можем да заключим, че отмяната настъпва, след като туроператорът е уведомил пътуващият за нея на траен носител (по арг. от чл.84, ал.2 и 3 ЗТ). Ако това е станало по e-mail (обикновено) – датата на отмяна е датата на постъпване на писмото в информационната система на получателя.  

Как трябва да се извърши плащането? 

Често до нас достигат въпроси и за начина на плащане на пътуванията – как трябва да се случи: в брой, по банков път, с карта или по друг начин?  

Тук отново отговора на първо място трябва да се търси в договора или в последващи споразумения, които са сключени между страните и в които може да е уговорен начин на връщане на платените суми. Ако такъв липсва, то следва да се приложат законовите правила. 

Законът не предвижда конкретен начин за изпълнение на задължението на туроператора да върне предплатените суми. Едно е сигурно – задължението е категорията на „носимите“, съгласно чл. 68, б. “а” ЗЗД, което ще рече, че не е необходимо да се чака покана от туриста с избор на начин на плащане, за да се извърши то. Според съдебната практика1, ако не е уговорено друго, длъжникът може да избере начина на плащане. Съответно, ако туроператорът знае банковата сметка на титуляра по договора, той може да плати по нея, независимо, че последният е поискал друго. 

Ако длъжникът обаче няма данни за банкова сметка, карта или друга платежна услуга, той трябва да занесе парите буквално по местоживеене на кредитора. Това, разбира се, не е удобно на практика, а и е възможно адресът на туриста по договора може да не е актуален. В такъв случай туроператорът следва да покани кредитора да му посочи банкова сметка или друг удобен начин за плащане като го потърси на адреса по договора или на e-mail-а. Клиентът може да посочи банковата си сметка чрез писмено изявление на траен носител – хартия или по електронен път.  

Какво става, ако туроператорът е поканил туриста да посочи банкова сметка, но той не го прави? В такъв случай е налице забава на кредитора, съгл. чл.95 ЗЗД, в който случай длъжникът се освобождава от последиците от собствената си забава (чл.96, ал.1 ЗЗД). Съществува съдебна практика, според която, за да се освободи длъжника, той трябва да внесе парите по специално учредена от него банкова сметка на името на кредитора, но, според мен, тя е остаряла и неактуална, тъй като обстоятелствата, при които може да се учреди банкова сметка се промениха (напр. правилата срещу пране на пари). 

Заключение 

В обобщение можем да кажем следното за основните параметри при връщане на пари по отменени пътувания: 

Това, разбира се, е обобщение на отговорите основните въпроси, възможни са множество вариации и обстоятелства, които променят крайния резултат. За това, преди да вземете крайно решение, се посъветвайте с юрист.