Неравноправни клаузи в потребителските договори за въздушен превоз на пътници
Договорът за превоз на пътници по въздух е уреден в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Същият представлява неформален, двустранен, възмезден, комутативен договор, чиято основна цел е промяна местоположението на пътника вследствие на осъществения превоз.
Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГВ, за неуредените в този закон и в международните договори, по които Република България е страна, случаи, приложение намират разпоредбите на гражданското законодателство, а именно на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.
Интересен казус, с който се сблъскахме, е свързан именно с договора за въздушен превоз на пътници. В общите условия на авиопревозвач е уредена възможността същият да променя предвидените часове, дата или маршрута на полета (включително мястото на заминаване или мястото на пристигане) след издаването на пътния план, т.е. е уредена възможността същият едностранно да прави изменения в основното съдържание на договора след неговото сключване.
Подобни клаузи накърняват основни принципи, както в потребителското право, така и в договорното право. Авиопревозвачите са длъжни да изпълняват договорите, по които са страна и не могат да ги прекратят или изменят произволно, без съгласието на потребителите, доколкото не е налице някоя от предвидените в закона хипотези. С оглед на гореизложеното клаузите в общите условия на авиопревозвачи, които им дават право да осъществяват подобно поведение, е много вероятно да са неравноправни.
Какво представлява сключения договор?
Изхождайки от римския принцип “pacta sunt servanda” договорът обвързва страните, които са го сключили, със задълженията, които са обективирани в него. Този принцип е закрепен в чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД “Договорите имат силата на закон по отношение на тези, които са го сключили”. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД “Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона”. Съдейки от цитираната разпоредба, принципът задължава всяка от страните по всеки договор да изпълнява задълженията, които са обективирани в него и да не възпрепятства нормалното и очаквано изпълнение на договора.
При какви условия е възможно да се прекрати договора?
Съгласно българското законодателство прекратяването на договора може да бъде извършено по взаимно съгласие между страните или въз основа на предвидени в закона хипотези. Подобни хипотези са налице при стопанска непоносимост (чл. 306 ТЗ), при обявена война или военни действия (чл. 69 ЗГВ) и т.н. Желанието на една от страните произволно да промени съдържанието, или да прекрати договора не попада в обхвата на предвидените в закона хипотези и до колкото това желание не е взаимно изразено и от двете страни, не следва да се приема за възможност за промяна, или прекратяване на договор.
В посочения по-горе пример договорната клауза дава възможност на авиопревозвачът да променя основното съдържание на договора, като поставя потребителя в ситуация, в която или се съгласява с промяната, или прекратява договора. Така формулирана клаузата ограничава правата на потребителя и го поставя в икономически по-неблагоприятно положение спрямо превозвача, с оглед на което са налице основания да се разгледа съдържанието на уговорката през призмата на потребителското право и да се анализира дали са налице предпоставките, уредени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), въз основа на които съдебните органи биха приели, че е налице неравноправна клауза.
Ето до какви изводи доведе извършеният от нас анализ:
Какви предпоставки следва да са налице, за да се приеме, че разгледаната по-горе клауза е неравноправна?
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП елементите от фактическия състав на неравноправната клауза са четири:
- На първо място клаузата трябва да не е индивидуално уговорена в договора. Чрез посочването в общите условия на авиопревозвачът, тази предпоставка е осъществена. Общите условия, макар и част от договора, са изготвени от авиопревозвача предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху тях, поради което и се приема, че не са индивидуално уговорени.
- На следващо място клаузата следва да създава значителна неравнопоставеност между страните. Значителна неравнопоставеност, съгласно практиката на СЕС е налице, когато има съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните в един договор. Съгласно общите условия, всяка от страните има правото да прекрати договора. Въпросът в действителност е какви са условията, при които всяка от страните може да прекрати договора и дали същите са еквивалентни? Когато договорът е прекратен от потребителя, същият има възможност да получи обратно заплатената сума, след приспадане на такса за отмяна. Когато договорът е прекратен от авиопревозвача, на потребителя се възстановява цялата сума, която е заплатил. Видно от това, при прекратяване от страна на потребителя, авиопревозвачът получава определена парична престация, но в обратната хипотеза – потребителят получава това, което самият той е заплатил при сключването. Чрез връщането на сумата на потребителя се елиминира наличието на неоснователно обогатяване на авиопревозвача, но това само по себе си не води до равнопоставеност между страните.В допълнение, според практиката на СЕС, за да е налице значителна неравнопоставеност не се изисква непременно разходите, възложени в тежест на потребителя с договорната клауза да водят до значително икономическо въздействие по отношение на същия. Неравнопоставеността може да произтича от самия факт на посегателство над правното положение, в което е поставен този потребител като страна по договора, независимо дали под формата на ограничаване на правата му, или под формата на пречка за тяхното упражняване, или пък на поставянето в негова тежест на допълнително задължение, непредвидено от националните правила.[1]
- Следващият елемент от фактическия състав на чл. 143 от ЗЗП е клаузата да е уговорена във вреда на потребителя. С оглед на гореизложеното в предходната точка, вредата за потребителя се изразява именно в нееквивалентността на задълженията на страните при прекратяване на договора.
- Последният елемент от общата уредба на неравноправните клаузи е клаузата да не отговаря на изискването за добросъвестност. Изискването за добросъвестност в посочения случай видимо е нарушено, тъй като потребителят е поставен в положение, при което търговецът може да анулира полет по своя воля, без да посочва причина за това. Тази възможност за търговеца е в противоречие с посочения по-горе основен принцип, че договорите имат силата на закон за лицата, които ги сключват.[1] Решение на СЕС по дело C-226/2012
Какво ще е значението за потребителите, в случай, че се установи, че клаузите в Общите условия на превозвача са неравноправни?
При установяване на неравноправност на договорна клауза, същата се прогласява за нищожна. При прогласяването на нищожност на договорната клауза, същата не поражда действие по отношение на потребителите, с оглед на което същите ще имат възможност да претендират обезщетение от превозвача за неизпълнението на договора.
Въз основа на какво основание ще се претендира обезщетението?
Договорната отговорност се уповава на принципа, че при неизпълнение на договора, неблагоприятните последици, които възникват в сферата на увреденото лице се дължат на неосъществяването на една обективно полезна, очаквана и дължима престация, поради която именно е бил сключен същия. Когато това неизпълнение е вследствие на виновното поведение на една от страните, същата следва да заплати обезщетение на увредената страна.
Какви са възможностите за защита на потребителите?
Съгласно разпоредбата на чл. 178 от Закона за защита на потребителите, всеки потребител има правото да подава жалби, сигнали и предложения до компетентните органи, в случай на нарушаване на правилата, предвидени в този закон. Съгласно чл. 148 ЗЗП Комисията за защита на потребителите е компетентен орган да издава препоръки и насоки във връзка с неравноправни клаузи, съдържащи се в общите условия на търговци. Комисията за защита на потребители е компетентна да сезира и съответния съд, в случаите когато препоръките и насоките не са постигнали желания резултат за защита на потребителите.
Самите потребители са легитимирани да се обърнат не само към Комисията за защита на потребителите, но и директно към съда с иск за прогласяване нищожност да неравноправни договорни клаузи.
На последно място, потребителите могат да се защитят и чрез възражение за неравноправния характер на договорните клаузи в случай, че срещу тях е образуван съдебен процес от страна на търговеца.
Към настоящия момент съдилищата в Република България не са сигнализирани с подобни казуси.