Въпроси и отговори.
На 18 ноември бе публикувана новата Директива за отговорността от дефектни продукти на Европейския съюз (ЕС) 2024/2853 (“Директивата”), като същата влиза в сила на 9 декември 2024г.
Директивата актуализира досегашната правна уредба и въвежда промени в няколко направления. За да обобщим промените, сме ги представили под формата на “въпроси и отговори” (“Q&A”).
Q: Какви продукти попадат в обхвата на Директивата според новата дефиниция за “продукт”?
A: Директивата значително разширява видовете продукти, за които може да се носи отговорност за дефекти. Според предишната Директива за вреди, причинени от дефект на стока от 1985г. (85/374/ЕИО), стоки са “всички движими вещи, с изключение на селскостопански суровини и дивеч, дори и когато последните са включени в друга движимост или недвижимост. “ В новата Директива се запазват тези физически стоки, но се добавят и:
- Цифрови продукти, сред които софтуер, включително самостоятелен софтуер, вграден софтуер, актуализации и надстройки. Обръщаме внимание, че извън определението за “продукт” по Директивата стои безплатният софтуер с отворен код.
- Приложения и системи с изкуствен интелект (ИИ).
Включването на продукти като софтуер и изкуствен интелект, както и техните актуализации и свързани услуги, е значителна промяна. Това гарантира, че отговорността се разпростира върху вредите, причинени от съвременните, развиващи се технологии, като загуба на данни, психологически вреди или физически вреди, свързани с технологични повреди.
Q: Кой може да носи отговорност за вреди от дефектни продукти?
A: Принципът, който се въвежда с Директивата, е, че отговорност за вреди от продукти могат да носят почти всички участници в производствения процес, както и в цикъла на разпространение. Целта е да се гарантира, че винаги има субект със седалище в ЕС, срещу когото може да се предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от продукта.
Възможно е да има повече от един потенциален ответник, но отговорността е съсредоточена върху производителя на продуктите или компонентите. Ако производителят е базиран извън ЕС – върху вносителя в ЕС или върху упълномощения представител на производителя. Освен тях, отговорност могат да носят и доставчикът на услуги за обработка на поръчки и дистрибуторът на дефектния продукт при определени в Директивата предпоставки.
От новото определението за “продукт” може да бъде направен изводът, че производителите на софтуер, включително приложения за изкуствен интелект, за първи път могат да носят отговорност в рамките на режима на ЕС за безвиновната отговорност, ако софтуерът, който произвеждат, причинява вреда на потребителите.
Q: Кои вреди подлежат на обезщетение според Директивата?
A: Директивата въвежда разширено разбиране за подлежащите на обезщетение вреди, което отразява съвременните рискове, свързани с продуктите. В допълнение към досегашните вреди – телесна повреда и смърт, които бяха единственият фокус на Директивата от 1985 г., Директивата от 2024 г. признава:
- Вреди на психичното здраве: Медицински удостоверените психични здравословни проблеми, като например тревожност, причинени от дефекти на продукта, вече подлежат на обезщетение, дори ако не са придружени от физическо увреждане.
- Вреда или унищожаване на имущество с някои изключения, предвидени в Директивата.
- Унищожаване или увреждане на лични данни: Например, ако дефектен “твърд диск” изтрие важни лични файлове, тази загуба подлежи на обезщетение съгласно новите правила.
Q: Как Директива улеснява ищците в доказването на дефекта и причинно-следствената връзка с вредите?
A: Въвеждат се оборими презумпции, за да се облекчи тежестта на доказване за ищците. Това представлява значително отклонение от Директивата от 1985 г., според която ищците носеха пълната тежест на доказване на дефекта, произтичащите от него вреди и причинно-следствената връзка между дефекта и вредите.
- Презумпция за дефект: Съдилищата могат да приемат, че продуктът е дефектен, ако ищецът докаже, че продуктът е нарушил стандартите за безопасност, приети от националното право или правото на ЕС или че е имал очевидна неизправност при нормална употреба. Презумпцията е налице и в случай, че ответникът не е разкрил съответните доказателства, съгласно чл. 9 пар. 1 от Директивата.
- Презумпция за причинно-следствена връзка: Ако видът на претърпяната вреда съответства на типичните последици от установения дефект, причинно-следствената връзка се предполага.
На база изведените въпроси и отговори се забелязват принципните разлики в досегашната и в актуализирана уредба. С влизането в сила на Директивата производителите, разработчиците и другите заинтересовани страни трябва да действат активно, за да се съобразят с новите изисквания, като гарантират, че техните продукти отговарят на повишените очаквания за безопасност.
