Представлява ли удължаването на промоционална кампания предоставяне на невярна информация по смисъла на чл.68ж, т.7 от Закона за защита на потребителите?
В днешно време провеждането на промоционални кампании се превръща в една от водещите маркетингови стратегии за повечето търговци. Целта на такива кампании може да бъде най-разнообразна – рекламна, достигане на по-голям оборот и др. Обикновено те са ограничени в рамките на срок, през който стоки или услуги могат да бъдат поръчани на по-ниска цена, да се получи допълнително количество или друг вид облага. Нередки са случаите, в които по една или друга причина търговците решават да удължат промоционалната кампания било като продължават да предлагат стоките или услугите на преференциални цени, било като го обявят с нарочно съобщение. В практиката обаче все повече се прокарва тенденцията тези действия на търговците да бъдат квалифицирани от органите на КЗП като заблуждаваща търговска практика, с която търговците отправят неверни твърдения към потребителите, че въпросните стоки и услуги ще се предлагат на преференциални цени само за срока на кампанията с цел потребителите да вземат незабавно решение за покупка. Дали обаче всяко удължаване на промоционална кампания представлява предоставяне на неверни твърдения по смисъла на чл.68ж, т.7 от ЗЗП?
Отговорът е в съдържанието на промоционалното съобщение
Твърдя, че ключовият фактор дали удължаването на една промоционална кампания представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.7 от ЗЗП се крие в съдържанието на текста на промоционалното съобщение. Съгласно чл.68ж, ал.1, т.7 ЗЗП вр. с чл.68д, ал.1 заблуждаваща е търговската практика, при която се твърди невярно, че стоката услугата ще бъде налична на пазара при определени условия само за много ограничен период от време с цел да се предизвика вземането на незабавно решение. Ролята на самия текст, с който се обявява промоцията, тук е ключова. Ако в промоционалното съобщение е даден достатъчно дълъг срок на промоционалната кампания и не се изключва по изричен или по подразбиращ се начин възможността въпросните стоки или услуги да се предлагат на преференциални цени и след изтичането на първоначално зададения срок, то едно последващо удължаване на промоцията не прави твърденията в първоначалното промоционално съобщение неверни. В този смисъл не всяко удължаване на промоцията представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68ж, ал.1, т.7 ЗЗП.
Кога промоционалното съобщение съдържа неверни твърдения?
Едно търговско съобщение, а и като цяло едно съобщение изобщо, би съдържало неверни твърдения в случаите, в които информацията, която се съдържа в него, не отговаря на действителното фактическо положение. В контекста на съобщенията за провеждане на различни промоционални кампании, същите биха могли да се определят като съдържащи неверни твърдения, ако създават впечатление у потребителите, че предлаганите стоки и услуги ще се предлагат при посочените промоционални условия само за определен период от време, като приложението на промоционалните условия извън този период се счита за изключено. Този ефект може да бъде постигнат, ако промоционалното съобщение или офертата съдържат изрази като: „само днес“; „продуктът или услугата няма да бъдат предлагани отново“ [1]; „промоционалните условия важат само за срока на кампанията“ и пр. Наличието на подобни изрази в промоционалната кампания създава усещането, че след изтичането на периода на кампанията стоките или услугите няма да се предлагат повече при съответните преференциални условия. В този смисъл едно последващо удължаване на срока на промоцията – независимо дали същото се извършва с нарочно съобщение или с конклудентни действия, би довело да квалифициране на твърденията в първоначалната промоционална кампания като неверни.
Не попадаме в хипотезата на чл.68ж, т.7 от ЗЗП в случаите, в които първоначалното промоционално съобщение е посочен единствено срокът, за който съответната промоция е валидна, или пък в съобщението се съдържат изрази от типа „промоцията е валидна за срока на кампанията или до изчерпване на количествата“. Доколкото в една такава ситуация промоционалното съобщение не съдържа изрази, които изключват последващо предлагане на стоките и услугите при същите условия, то удължаването на промоционалната кампания в този случай не би направило неверни твърденията в първоначалната оферта. Твърдението ми се подкрепя и от факта, че в разпоредбите на закона не се съдържат ограничения за това след какъв период от време е допустимо повторно предлагане на същите стоки при същите цени. В този смисъл е и съдебната практика. [2]
В кои случаи срокът на промоционалната кампания се определя като „много ограничен период от време“?
Разпоредбата на чл.68ж, т.7 от ЗЗП предвижда, че невярното твърдение в промоционалното съобщение следва да се отнася до това, че стоките и услугите ще се предлагат при съответните промоционални условия за много ограничен период от време. В т.24 на §13 от ДР на закона е дадена дефиниция на „много ограничен период от време“, като е посочено, че за такъв се смята периодът по чл.66 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.66 от ЗЗП е свързана със съобщенията за намаление на цените, като същата гласи, че съобщението за намаление на цените не може да се прилага за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден. Доколкото в посочената разпоредба са посочени два срока, поставя се въпросът кой от двата срока посочени в чл.66 е приложим в случая. Възможни са две тълкувания:
- Първият възможен извод е, че под „много ограничен период от време“ се разбира период от един работен ден. [3]
- Второто възможно тълкуване е, че в понятието се включва период от 1 до 30 дни.
С разпоредбата на чл.68ж , т.7 от ЗЗП се транспонира т.7 от Приложение I към Директива 2005/29/ЕО, в която е посочено единствено, че твърденията следва да се отнасят, че „продуктът ще бъде предлаган за ограничен период от време или ще бъде наличен при определени условия само за ограничен период от време“. Доколкото в самата Директива не е дадена дефиниция за „ограничен период от време“, възниква необходимостта от корективно тълкуване при приложението на чл.68ж, т.7 във вр. с т.24, §13 от ДР във вр. с чл.66, ал.1 ЗЗП. В тази връзка твърдя, че дали срокът на промоционалната кампания представлява „много ограничен период от време“ следва да се определя с оглед естеството на стоките или услугите, за които се отнася промоцията. В този смисъл преди започването на промоционална кампания от страна на търговците е важно първоначално заложеният срок да е съобразен с естеството на включените в промоцията стоки и услуги, така че потребителят да има възможност да вземе осведомено търговско решение.
Цел да се предизвика взимане на незабавно търговско решение:
Фактическият състав заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.7 ЗЗП включва и особен субективен елемент, а именно специфична цел „да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея“. Доколкото в конкретния случай става въпрос за субективен елемент то наличието на специфичната цел може да се изведе единствено от поведението на търговеца, а погледнато в светлината на удължаването на промоционалната кампания – тази цел може да бъде изведена от съдържанието на промоционалното съобщение. Не само че тази цел трябва да може да бъде извлечена от промоционалната кампания, но следва всякаква друга цел, различна от предизвикване на вземане на незабавно търговско решение да може да бъде изключена.
В тази връзка при определяне дали промоционалната кампания се провежда със специфичната цел по чл.68ж, т.7 от ЗЗП следва да бъдат взети предвид фактори като естеството на стоките или услугите, срока на кампанията, условията на промоцията, процентът на намаление, начинът на структуриране на самото промоционално съобщение, начинът на предоставяне на информацията и др. Така например, ако срокът на кампанията не е твърде кратък, процентът на намалението на стоките и услугите не е твърде висок и от самото промоционално съобщение може да се направи извод, че с въпросната промоционална кампания търговецът преследва рекламна цел и популяризиране на дейността си, то трудно би могло да се сподели виждането, че с въпросната промоция се цели да се предизвика вземане на незабавно решение от потребителите.
В обобщение на всичко изложено в настоящата статия, дали удължаването на промоционалната кампания представлява за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.7 от ЗЗП зависи от съдържанието на първоначалното промоционално съобщение. За да се избегне ситуацията, в която удължаването на промоция да се определи като заблуждаваща търговска практика, то:
- В текста на промоционалното съобщение да се избягват изрази като „само сега“, „единствено“ и пр., които водят до извода, че съответните стоки и услуги няма да бъдат предлагани при същите условия в бъдеще.
- Срокът на промоционалната кампания да е съобразен с естеството на стоките и услугите и да обхваща достатъчно дълъг период, за да може потребителите да се запознаят със съдържанието на промоцията и да вземат информирано решение.
- От съдържанието на промоционалното съобщение да не може да бъде направен единствено извод, че същото цели да предизвика взимане на незабавно търговско решение от страна на потребителите.
Ако промоционалната кампания отговаря на посочените изисквания, то с последващото и удължаване не би следвало промоционалната кампания да може да се определи като заблуждаваща е търговската практика, при която се твърди невярно, че стоката услугата ще бъде налична на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение.
Ако имате съмнение, че удължаването на провеждана промоционална кампания може да се определи като заблуждаваща търговска практика, то, преди да предприемете действия, не се колебайте да се свържете със специалист.
[1] Така и Варадинов, О., Нелоялни търговски практики в отношенията търговец-потребител, с.144
[2] Решение № 4632 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2012 г., VII о. ; Решение № 1315 от 12.03.2012 г. на АдмС – София по адм. д. № 510/2012г.
[3] Така и Варадинов, О., „Нелоялни търговски практики в отношенията търговец-потребител“, с.143
