Ваучерите в туризма след извънредното положение

Какво представляват ваучерите, които се издават в туризма? Каква е тяхната същност и стойност?

Епидемията с COVID-19 удари жестоко туристическия бранш, като с българските туроператори бедствието започна още през февруари, когато първите пътувания за Китай трябваше да бъдат отменени. Обявеното в България извънредно положение и Заповедта на министъра на туризма за отмяна на всички туристически пътувания от и към България предизвика цунами от претенции за връщане на предплатени суми от туристи. Още тогава се заговори за издаване на ваучери за отложено плащане, които биха дали глътка въздух на притиснатите финансово туроператори.

С изменението на Закона за мерките и действията при извънредното положение (ЗМДВИП) от 24-ти април 2020г. беше приет нов чл.25, съгласно който, при отменени пътувания поради извънредното положение, туроператорите могат да предлагат ваучери, вместо да връщат суми. Нещо, което вече съществуваше като практика към това време, без да е необходимо законово разрешение. Ако ваучерите бъдат отказани от туриста, туроператорите имат срок до 1 месец след края на извънредното положение да върнат дължимите пари. С последното изменение на ЗМДВИП, гласувано на 12-ти май, този срок се удължи на до 12 месеца след края на извънредното положение.

Всичко това прави ваучерите много по-привлекателна опция за туристите с чакащи вземания, още повече, че Европейската комисия препоръчва държавата да гарантира издаването и изпълнението им, което под някаква форма вероятно ще се случи и у нас. Всичко това налага да си отговорим на няколко въпроса свързани с тяхната същност, форма и характера на правните им последици.

Нашето виждане е, че има съществена разлика между понятието „туристически ваучер“, съгласно Закона за туризма (ЗТ) и общия ваучер (разплащателен, подаръчен), за който става дума в ЗМДВИП и който на практика туроператорите издават в момента вместо плащане. Тези разлики трябва добре да се разбират, за да се избегнат спорове и недоразумения.

Какво всъщност представлява ваучерът?

„Ваучер“/”Voucher” съществува много отдавна като понятие, което в никакъв случай не е ограничено само в туризма. Общо прието е, че за ваучер се приема облигационен документ, който се издава на определена стойност и може да бъде използван като средство за плащане за специфична цел или специфични продукти. Това са добре познатите ни ваучери за подарък, за храна, за образователни услуги и т.н.

В българския Закон за ДДС (ЗДДС) има легална дефиниция за ваучер (т.88, към пар.1 от ДР), съгласно, която:

• Ваучерът е „инструмент“ (което не е много ясно какво е, но с оглед на предмета на ЗДДС трябва да е стопанска възмездна сделка – чл.2 ЗДДС)
• Съдържа задължение/обещание за приемането му като средство за плащане – от издателя му или от трето лице
• С него се плащат стоки и/или услуги
• Стоките/услугите или лицата, които ще ги предоставят, са посочени в самия ваучер или в прилежащи към него условия за ползването му
• Законът не предписва форма за материализиране на този инструмент, но, с оглед удостоверителното му предназначение, на практика той трябва да е в писмена форма (вкл. електронна, но с необходимите защити на съдържанието).

Законът за ДДС (т.89 и 90, към пар.1 от ДР) определя и две разновидности на ваучерите:

• За конкретна цел – когато предаването на стоката/изпълнението на услугата са конкретизирани по място на изпълнение (чл.131а ЗДДС)
• Многоцелеви – когато не са конкретизирани (чл.131б ЗДДС)

Разликата, разбира се, се прави с оглед данъчни цели – определяне момента на данъчната доставка, но тя е съществена и при други хипотези. Например, с оглед настъпването на изискуемостта на задължението по ваучера, възможността за разваляне и т.н.

Какви ваучери се използват в туризма?

В туризма има „туристически ваучери“, дефинирани и регулирани в Закона за туризма (ЗТ), и други “ваучери за разплащане”, които се издават на общо основание, но най-често като „подаръчни ваучери“.

Туристически ваучер

Понятието „туристически ваучер“ е легално дефинирано в ЗТ (т.64 към пар.1 от ДР), уредено и в чл.73-75 ЗТ и притежава следните характеристики:

• Издава се само от регистриран туроператор (чл.73 и 74 ЗТ)
• Документ под отчет – т.е. част от регистър с ваучери, воден от туроператора (ТО), при който всеки ваучер има уникален номер и е свързан с конкретно пътуване/турист
• Удостоверява съществуването на договор – издава се след сключен договор за туристически пакет или отделна услуга (чл.73, ал.2 ЗТ)
• Издава се на пътуващия турист, който може да не е лицето, което сключва договора
• Съдържа определени реквизити, включително услугите в пакета и контрагентите, които ще ги изпълняват.

Трябва да се отбележи, че туристическият ваучер не е ценна книга, макар и традиционно да се използва за удостоверяване на сключения договор между ТО и туриста. В днешно време този ваучер има основно значение като документ, който се предава на доставчика на услугата, за да се отчете на ТО, че я е предоставил. Но и тази функция избледнява, особено, когато става дума за групови туристически пакети.

Ваучер за разплащане

Този вид ваучер се различава значително от туристическия, разгледан току що. „Ваучерът за разплащане“ е договор между лице обещаващо туристически услуги (издател) и потребител (турист), съгласно който:

• Ваучерът може да се издава от доставчика на услугата (напр. туроператор за пакет или хотел за нощувка), но може и от трето лице – обещател (напр: компании за колективно пазаруване)
• Туристът предплаща определена сума, срещу което получава ваучер с определена (обикновено същата) номинална стойност
• Съгласно ваучера, доставчикът е задължен да приеме ваучера за заплащане на услуга от своя каталог при определени условия (срок, лица, които могат да ползват и т.н.)
• Услугата може да бъде конкретно определена или да бъде дадено право на туриста да си я избере.
• След избор на услугата или настъпване на допълнителното условие, се сключва ДТП или друг договор, като ваучерът се приема за плащане.

На практика това е разновидност на дефинирания в ЗДДС ваучер, който разгледахме по-горе, който е предназначен преди всичко да послужи като средство за плащане на туристическа услуга, която е поставено под някакво условие – последващ избор, предстояща, но недовършена, програма и т.н. Неговата функция е съществено различна от тази на „туристическия ваучер“ по чл.73-75 ЗТ.

Този инструмент съществува на практика в туризма от много време под формата най-вече на „подаръчен ваучер“. Близки и приятели подаряват предплатена сума, която може да се ползва за заплащане на туристическа услуга, но надарените да си изберат каква точно. В този случай това е договор в полза на трето лице между подаряващите и издателя.

В момента именно това е ваучерът, който туроператорите издават, за да запазят предплатените пари по отменените заради епидемията или страха от нея пътувания. С тях туристите ще могат да плащат в определен срок (обикновено до края на 2021г.) избрани от тях туристически услуги, когато тяхното изпълнение стане отново възможно.

Какъв точно ваучер има предвид законодателят в ЗМДВИП?

Както споменах в началото, в ЗМДВИП се говори за предлагане на ваучер на туристите, чиито пътувания са отменени, а правителството дава сериозна заявка за държавно субсидирани ваучери за работещите на първа линия срещу вируса. В практиката вече доста често се поставя въпроса: За какви точно ваучери става дума – туристически по ЗТ или такива за разплащане?

Внимателният прочит на текста на закона не оставя никакво съмнение, че тук и дума не може да става за туристически ваучер:

• Туристическият ваучер удостоверява сключен договор за туристически пакет (ДТП), а ваучерът по чл.25 ЗМДВИП се издава след отмяна на пътуване, съответно разваляне по право на ДТП, поради невъзможност за изпълнение (чл.89, ал.1 ЗЗД).
• От текста на закона е ясно, че ваучерът е алтернатива на сключване на ДТП („Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител“)
• Няма как да се спазят изискванията за реквизити на туристическия ваучер, когато към момента на издаването му няма все още програма, още по-малко период, контрагенти и т.н.

Очевидно е, че законодателят има предвид ваучер за разплащане, съгласно законовата дефиниция, дадена по ЗДДС. Най-вероятно и държавно субсидираните ваучери ще бъдат същите – те могат да се издават от държавата, но да се изпълняват от трети лица – доставчици на туристически услуги.

Съвети за съдържание

Въз основа на изложеното до момента, както и на практиката на GGlaw в областта на туризма и с оглед това, че предстои все повече издаване на ваучери от туроператори, искам да дам няколко съвета. Ваучерът за разплащане трябва да съдържа:

• Издател – лицето, което гарантира, че ваучерът ще бъде приет за плащане от доставчика. Не е задължително издателят да е туроператорът (ТО), сключил отменения ДТП, може да е трето лице или друг ТО. Така, на практика, доставчиците на ТО предлагат ваучери за платените към тях услуги, ТО може да ги предложи директно на своите клиенти, а не сам да издава такива.
• Номинална стойност, за която най-малко трябва да бъде прието плащането. Тя може да е равна на дължимата за връщане сума, но може и да е по-голяма при определени условия (напр. за определени дестинации и т.н.)
• Номер и лице, в полза на което се издава – това е много важно, за да се гарантира някаква проследяемост на ваучера. За да се избегне фалшифицирането им е добре да се води регистър от издателя.
• Ангажимент за приемане на ваучера като средство за плащане при поръчка на туристически услуги – пакети или отделни услуги. Не е необходимо те да бъдат посочвани конкретно или изброявани, а може да се препрати към каталога на доставчика.
• Може да се посочи доставчик на услугата – той може да съвпада с издателя, но може и да е трето лице (чл.131в ЗДДС). Т.е., ако ваучерът се издава за отделни туристически услуги, може да се изпълнява от доставчика на услугата – самолетна компания/хотел и т.н. Не е изключено и пакет, който да се изпълнява от друг ТО.
• Срок за ползване на ваучера и какво става, ако не бъде ползван до изтичането му.
• Останалите условия за използване на ваучера е най-добре да не бъдат описвани в него, а да се препраща към отделен документ, където могат да бъдат развити систематизирано и разбираемо.

Разбира се, използването на ваучери крие своите рискове и могат да възникнат много проблеми, но при всички положения това е един от начините, по които туроператорите могат да запазят бизнеса си. А туристите трябва да знаят, че без туроператори, няма сигурност, а в днешно време сигурността на път става все по-ключова за доброто прекарване.