Кога туроператорът може да задържа пари до 12 месеца след отмяна на пътуване?

Кои туристически пътувания са „отменени поради разпространението на COVID-19“ и в какъв срок трябва да бъдат върнати предплатените суми? 

Световната кризата с COVID-19 от началото на годината доведе и продължава да нанася множество щети в почти всички сектори на икономиката. Един от най-засегнатите браншове още от самото начало на пандемията е туризма. В период от повече от половин година туристи се отказват от пътувания или последните биват принудително анулирани от туроператори, било поради субективни притеснения или заради обективни обстоятелства като забрани за входящ и изходящ туризъм. Сега туристите си искат парите обратно, но браншът не може да си го позволи, тъй като тези пари са дадени на контрагенти, които също не ги връщат.  

Ето защо се наложи държавата да се намеси и с поредица законодателни промени се даде възможност на туроператорите да задържат платените от туристите пари за отменените пътувания до 12 месеца от отмяната им. За кои пътувания обаче се отнасят тези правила и как точно се прилагат? – Бихме искали да изчистим някои спорове. 

Но първо – как стигнахме до тук 

На 13.03.2020г. в България се въведе извънредно положение, придружено със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), но коронавирусът върлуваше по света отпреди това. Страхът от него, разбираемо, се отрази много негативно на планираните от туристите пътувания. Голяма част от тях се отмениха преди, по време и непосредствено след извънредното положение (ИП) в България.  

Уредбата на проблема с отмяната на пътуванията и съответно – връщането на суми по тях,  принципно се съдържа в чл. 89 от Закона за туризма. Разпоредбата на ал.7 от него  предвижда, че това трябва да се случи в 14-дневен срок от прекратяването на пътуването. Напливът от искания на туристи за бързо и неотложно възстановяване на сумите им беше неизбежен. Туроператорите, от своя страна, вече бяха заплатили голяма част от пътувания, а контрагентите им – авиопревозвачи, хотелиери, екскурзоводи и др., отказваха навременно възстановяване. Самата фактическа обстановка не позволяваше адекватно изпълнение на краткия срок в чл. 89 ЗТ.  

Така, нашият законодател, заедно с изпълнителната власт, се опитаха да намерят едновременно решение на няколкото проблема. Това са: опазването на здравето на туристите, гарантирането на правата им, но и предпазването на туристическия сектор от нерешими финансови затруднения. За целта се приеха един законов и един общ административен акт:  

• Законът за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), в сила от 13.03.2020г. и последвалата го  

• Заповед на министъра на туризма от 17.03.2020г. за суспендиране на всякакви вътрешни, входящи и изходящи пътувания.  

Чудните приключения на чл.25 ЗМДВИППП 

Специалният закон бе обект на множество изменения поради непредсказуемата продължителност на извънредното положение. С него, в чл. 25, се даде време на всички туроператори да възстановят сумите по прекратени заради извънредното положение пътувания.  

Първоначално, те дължаха връщане месец след извънредното положение. След това срокът се удължи на 12 месеца, но бе поставен под редица условности. Във варианта си до 11.08.2020г. чл. 25 ЗМДВИППП само частично облекчаваше туроператорите от огромния наплив откази и искания за незабавно компенсиране по отменени екскурзии. 

След 14.05.2020г. законът предвиди, че туроператорът възстановява до 12 месеца от отмяната на извънредното положение всички плащания за пътувания, ако те са отменени поради извънредното положение. Заповедта от 17.03.2020г., от своя страна, временно преустанови всички пътувания до края на извънредното положение. Това принуди туроператорите да пренасрочват екскурзии или да предлагат ваучер-заместител  за платените по тях суми. Заедно с това, голяма част от пътуванията предвидени за по-късните месеци от годината – юли, август, септември и т.н., също се анулираха от страните по най-различни причини. Като самите актове на отмяна се извършваха по време на извънредното положение.

Така формулираните условия за прилагане на отложената изискуемост на задължението за връщане на плащанията не предоставиха достатъчно благоразумно облекчение за туристическия сектор. Причината – разпоредбите на чл.25 ЗМДВИППП бяха така формулирани, че беше спорно доколко могат да се приложат към една голяма част от екскурзиите. От една страна, масови откази започнаха още преди извънредното положение – в края на януари месец поради разрастващия се глобален ефект на пандемията, а от друга – те продължаваха и след края на ИП или биваха отменяни поради ИП в други страни (напр. Русия), докато в България този период вече беше отминал. 

За да се утвърди целта на закона, а именно – предотвратяване на масово източване на туроператорите, се приеха нови законодателни промени в чл.25 ЗМДВИППП от 11.08.2020г., които разширяват обхвата на 12-месечния отложен срок срок в няколко направления: 

• Вече е достатъчно пътуването да е отменено поради разпространението на COVID-19. Отпада условието, отмяната да е продиктувана единствено поради извънредното положение в България. 
• Пътуването трябва да е отменено до 31.12.2020г. 
• Срокът от 12 месеца ще започва да тече от датата на отмяна на пътуването. Допреди това срокът започваше да тече от края на извънредното положение.  

Практически проблеми 

В тази обстановка се обособяват няколко основни практически проблема при прилагането на чл.25 ЗМДВИППП по отношение на отменени пътувания и следващите ги неизбежни искания за възстановяване на сумите по тях. Това са: 

1. Какъв точно е фактическият състав, за да се счита едно пътуване отменено съгласно чл. 25?
2. Дали правилата се отнасят за пътувания, които е трябвало да бъдат проведени преди, по време или след края на ИП в България? 
3. Въпросът за „обратното действие“ на чл.25 ЗМДВИППП по отношение на отменените преди влизането му в сила пътувания

Кога едно пътуване е “отменено”?

Отговорът се съдържа в самата разпоредба на чл. 25 ЗМДВИППП. Съгласно нейния текст, отлагането на срока за връщане на пари се отнася за пътувания:

• които са туристически пакети по смисъла на Закона за туризма
• се предлагат от туроператори
• са отменени поради разпространението на COVID-19,
• отмяната се е случила до 31-ви декември 2020г.
• отмяната е такава, че се дължи връщане на заплатена сума
• на туриста е предложен ваучер, но той е отказан

От тези признаци в практиката обикновено се повдига спор за два – кога отмяната е поради разпространението на COVID-19; и включва ли се в това число и отказ от страна на туриста.

За да разтълкуваме смисъла на разпоредбата на чл.25, трябва да съобразим систематичното й място в ЗМДВИППП със своя исторически контекст (изложен по-горе).  Целта на закона е да уреди обществените отношения възникнали: 

• Поради извънредното положение; 
• Поради последиците от извънредното положение; 
• Поради разпространението на COVID-19 у нас и по света. 

Този закон се явява специален спрямо Закона за туризма и следва да се прилага, доколкото последния не отчита извънредните обстоятелства, в които се намираме.

Ключово за това коя форма на отмяна на пътуване визира законодателя в ЗМДВИППП е обстоятелството, че тя трябва да е такава, при която се дължи връщане на пари. При нормална ситуация, както развих по-горе, отмяната на пътуване се урежда в чл.89 от ЗТ. Съгласно разпоредбие на този член, връщане на пари се дължи в следните 3 хипотези:

• Когато пътуването е отменено от туроператора изцяло – чл.89, ал.7 ЗТ
• Когато туристът се е отказал от пътуването, поради непреодолими обстоятелства, които го затрудняват значително – чл.89, ал.5 ЗТ
• Когато туристът се е отказал във всяка друга хипотеза, ако няма такса за прекратяване или таксата е по-малка от платената сума – чл.89, ал.2 вр. ал.1 ЗТ

Няма съмнение, че законодателят визира първата и втората хипотеза и при тях, както отмяна от туроператора, така и отказ на туриста влизат в числото на “отменените” пътувания. Дали обаче в случаите, в които при третата хипотеза туристът се отказва и се дължи такса за прекратяване, но причината за отказ е страх от COVID-19 зависи от преценка на конкретния случай.

И така стигаме до втория въпрос – кога отмяната е “поради COVID-19”? Както стана ясно, в определени случаи Туроператорът трябва да отчете, че пътуването не може да се проведе, поради мерки наложени, заради COVID-19 или от съображения за сигурността на туристите, и съгласно чл. 89, ал. 7 ЗТ трябва да го анулира.

Другият безспорен случай е, когато турист е прекратил своя туристически пакет поради обективно съществуващо непреодолимо и извънредно обстоятелство, свързано с COVID-19. Например необходимост от карантина при влизане в страната-дестинация или забрана за посещаване на включени в пакета обекти и т.н.

Ако при упражняване на правото си на отказ туристът посочи субективни мотиви – опасения, страхове, следване на препоръки, които не представляват законова забрана, свързани с настоящата пандемия, отказът отново следва да се третира като направен поради разпространението на COVID-19, макар и да не влиза в хипотезата на освобождаване от такси за прекратяване по чл.89, ал.5 ЗТ.

Ако туристът не е посочил мотиви към отказа си, предвид се взема контекста, при който се извършва отказа, като един от основните въпроси е кога е трябвало да се проведе пътуването и каква е била обстановката тогава.

Времето на пътуването и времето на отказа – преди, по време или след ИП?

В зависимост от това кога е направена отмяната и кога е трябвало да се проведе пътуването – преди, по време или след ИП, са възможни шест различни хипотези, които поставят въпросителни дали за всяка от тях може да се приложи чл.25 ЗМДВИППП.

Няма съмнение, че тези правила касаят пътувания, които е трябвало да се проведат по време на извънредното положение и са отменени тогава. Повечето от тях са били обективно невъзможни, поради забраната за пътуване. Какво обаче правим в останалите 5 хипотези, например: пътуване, насрочено за периода на ИП, но туриста се отказва преди 13.03.2020г.?

Отговорът отново е в закона – стига да отговаря на критериите за отмяна поради COVID-19 и тя да е извършена в периода 31.12.2019 (идентифицирането на COVID-19)-31.12.2020г, то може да се приложи чл.25. Например:

• Още в края на януари и през февруари започна отмяната на пътувания, които бяха мотивирани най-вече от страха от COVID-19. Първо бяха предимно пътувания в азиатските страни, но след това епидемията се разрастна и в Европа. През март такава беше обявена и в България и масово започна отмяната на пътувания. 
• Предвиждайки мащаба на пандемията, туроператорите отменяха пътувания отдалеч – за периода на последвалото ИП или след него. Отново мотивът беше коронавируса.
• След края на ИП беше обявена извънредната епидемична обстановка от 14.05.2020г, която продължава и до днес. Това е мярката, последвала ИП и съгласно нейните цели, без съмнение е последица от COVID-19. 

Във всички тези случаи, а и в много други, е налице отмяна на пътувания, поради COVID-19, съответно – приложение на чл.25 ЗМДВИППП.

Има ли обратно действие на чл. 25?

Един от основните спорове, които се водят е свързан с това дали актуалната редакция на чл.25 ЗМДВИППП (ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г.) и която тълкуваме в тази статия, се прилага за пътувания, които са отменени преди влизането й в сила? Този въпрос се налага, защото в рамките на последните 6 месеца въпросът за последиците при отменено пътуване се уреждаше първо от чл.89 ЗТ. След началото на ИП и приемането на ЗМДВИП в първата му редакция действаше за около месец т.нар .“форс мажор за паричните задължения” – чл.6 ЗМДВИП. После дойде чл.25 ЗМДВИП в първата си редакция, която действаше до приемането на настоящия член. Нормално е хората да се питат кой точно от всичките тези закони трябва да се приложи.

Според мнозина, отговорът е “законът, който е действал към момента на отмяната”, тъй като обратното би значело “обратно действие” на някоя от последващите норми, а такова не е предвидено за нито една от тях.  Според мен обаче, това мнение не следва да се приеме.

Действително, съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Принципът е, че гражданският закон има действие за напред. Това обаче не означава, че чл. 25 от 11.08.2020г. не може да се приложи спрямо отменени преди влизането му в сила пътувания. Напротив.

За да разберем защо се получава така трябва да си отговорим на 2 въпроса:

• Какво означава “обратно действие”? и
• Какво променя чл.25, какво е действието му?  

“Обратно действие” е налице, когато законът преурежда факти, които са се случили преди влизането му в сила. Образно казано, той се връща назад във времето, за да определи различно правно значение на осъществили се факти, като последиците от това преуреждане възникват в този минал момент. Например в такъв случай обратно действие би било налице, ако се обяви, че туристите не са имали право да се откажат от пътуването към този отминал момент. И следователно изявленията им не са породили последиците на отказа, нищо че са се случили, когато е действал закон, който е казвал друго.

Не е налице обратно действие, а т.нар. “действие спрямо заварени правоотношения”, когато законът урежда занапред възникнали преди неговото влизане в сила правоотношения. При едно такова положение, правните последици, които предишния закон е породил, се запазват, но се променят с влизането в сила на новия. Например, при сключен брак по стария семеен кодекс се прилагат правилата за развод по новия, които не изискват задължително доказване на вина.

От друга страна, това, което чл.25 най-съществено променя, е изискуемостта на задължението за връщане на пари. Той нито разпорежда налице ли е право на отмяна, нито дали се дължи връщане на платеното, нито определя какво е туристически пакет, туроператор, епидемия и т.н. С други думи, чл.25 определя срока на връщане, изискуемостта на едно вече възникнало вземане на турист към туроператор, породено от отмяната на туристически пакет.

Съответно отговорът на въпроса дали чл.25 ЗМДВИППП има обратно действие, за да се приложи спрямо отменени преди него пътувания, е че такова не е необходимо, за да може последната да уреди заварените правоотношения по възстановяване на дължими суми. Последните не са приключили, тяхното разрешаване е заварено от нова норма, която трябва да се приложи спрямо тях. Обратна сила се предвижда за преуреждане на правоотношения, намерили своя завършек по вече неактуална материлноправна норма.

Разликата между уреждане на заварени положения и обратно действие на норми е допълнително потвърдена и развита от съдебната практика. Съгласно Решение № 5/11.05.2017 г. на Конституционния съд „…хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон“. Това принципно разграничение е допълнително подкрепено от Върховния касационен съд : „От друга страна, безспорно в правоприлагането е, че обратното действие на закона, съобразно ЗНА, се дава само изрично, както и че е налице разлика между обратно действие на закона и преуреждане на висящи граждански правоотношения, заварени при влизане в сила на нова материалноправна норма, на която изрично не е дадено обратно действие.“ (Определение № 415 от 06.07.2017 г. по т. д. № 1109/2017 г., т. к., І т.о. на ВКС)

Съгласно гореизложеното, може да се направи безспорният извод, че чл. 25 ЗМДВИППП от 11.08.2020г. следва да уреди връщането на дължими суми по пътувания преди, по време и след ИП. Достатъчно е тези правоотношения да са съществуващи, тоест, все още неуредени – туроператорът вече не е компенсирал туриста. 

Заключение: 

Отлагателният 12-месечен срок, заложен в извънредното законодателство, следва да се тълкува съгласно целите и контекста на неговото приемане. Предвид трябва да се вземат мотивите за създаване на такава разпоредба.

Нормата на чл. 25 от ЗМДВИППП цели преодоляване на щетите, които биха настъпили за туроператорите, ако последните трябваше да възстановяват суми по преустановени пътувания в 14-дневен срок. Абстрактната формулировка на нормата на пръв поглед създава затруднения, но дава възможност да се тълкува по начин, който да е от полза за двете страни по един договор за туристически пакет.

Настоящата пандемична обстановка е обстоятелство, което влияе върху преустановяването на пътувания както от страна на туроператори, така и от страна на туристи. Предвид трябва да се вземат както преките, така и непреките негативни последици, които то създава за двете страни по едно правоотношение. Към настоящия момент предложенията за ваучери-заместители се очертават като най-бързата и ефективна алтернатива на компенсиране, както за туристи, така и за туроператори.