Какво успяха да извоюват столичани след дългогодишни съдебни битки относно чистотата на атмосферния въздух в София?
От 2017г. срещу Столичната община т.нар. „Група за чист въздух“, част от която е и нашият екип, води колективен иск относно мръсния въздух в столицата. Целта му е да се обърне внимание на бездействието на общинските власти по отношение на приемането на различни мерки и ограничения, което спомага за превишаването на пределните прагове на емисии от фини прахови частици във въздуха. Желанието на представителите на Колектива е Общината да преустанови порочната си практика за действие след възникването на даден проблем и да започне да изпълнява публичните си функции своевременно, а София да не бъде определяна като най-мръсната европейска столица и занапред.
На 8.11.2021г. бе постановено съдебно решение, с което Столична община беше осъдена в едногодишен срок от влизането му в сила да прекрати противоправното си бездействие по отношение на неприлаганите мерки, свързани с допустимите стойности на замърсяването на въздуха.
За да постанови решението си, Софийски градски съд приема, че въздухът в гр. София е с лошо качество, като нормите за допустими концентрации на ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 биват надвишавани системно поради бездействие на общинските органи. Заключението му се базира на официални и безспорни данни от различни органи – Европейската комисия, Изпълнителна агенция по околната среда, както и от поставените измервателни пунктове за мониторинг на качеството на въздуха. Малка част от тази информация е, че броят на дните с превишаване на средно-денонощното ниво на замърсяване с ФПЧ 10 значително надхвърлят разрешения, който е 35 годишно.
Според европейското законодателство, достатъчно е да има обективно установено превишаване на пределно допустимите стойности, за да се приеме за установено нарушаването на Директива 2008/50 по отношение на задължението за поддържане на концентрациите на ФПЧ 2.5. За процесния период пределно допустимите стойности за ФПЧ са били превишавани повече от 35 пъти годишно, съгласно данните във всички пунктове за мониторинг. Средногодишната концентрация на ФПЧ 10 също установява системно неспазване на нормите концентрации на ФПЧ във въздуха. След предявяването на исковата молба се установява, че максималният брой превишения на среднодневната концентрация на ФПЧ не е бил спазван в почти всички измервателни пунктове. Следователно с решението се цели Столичната община да предприеме действия, които да изпълнят задълженията й съобразно националното и наднационалното законодателство.
Постановеното решение осъжда Столичната община
Решението на съда осъжда Столична община да преустанови досегашната си практика на бездействие, като в срок от 12 месеца следва да направи:
- По отношение на превишаването на нормите за средноденонощни концентрации на ФПЧ 10 в атмосферния въздух на общината с повече от 35 дни в годината, трябва да бъдат предприети ефективни действия за опазване на околната среда. Съдът е предоставил неизчерпателен списък с мерки, от които Столичната община може да се ориентира за мащаба на действията, които следва да се приемат. Част от тях са изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа, анализ на възможностите за изграждане на зелени стени или паркове, анализ на възможностите за изграждане на етажни паркинги в зоните с увеличен принос към замърсяването на въздуха.
- По отношение на непредвиждането и непредприемането на мерки по чл. 28а ЗЧАВ в случаите на превишаване на нормите за средноденонощни концентрации на ФПЧ 10 в атмосферния въздух – да се приемат правила, според които да се предвижда въвеждане на мерките по чл. 28а ЗЧАВ по определени от общината условия. Пример за такива мерки са създаването на зони с ниски емисии на вредни вещества, ограничаване употребата на определен вид горива за битова употреба, ограничаване на движението на моторни превозни средства в определени райони, както и въвеждането на т.нар „зелен билет“.
Констатациите на съда по отношение на спора
Констатациите на съда по отделните правни въпроси са подробно очертани в решението.
Общината има задължение да приема Програми за качеството на атмосферния въздух, в които да бъдат заложени действията и мерките на общинските органи при значително повишаване нивата на замърсяване с ФПЧ. ПКАВ 2011-2014г. допуска системно превишаване на нормите на ФПЧ, като пределно допустимите стойности не са били спазвани. За периода от 1 януари 2015г. до 18 май 2017г. такава актуална Програма не е била приета, въпреки увеличаващите се емисии на ФПЧ през 2017г. Основният аргумент на СО е комплексната и бавна процедура по приемането й, но предишната ПКАВ – 2011-2014г. и последващата – 2021-2026г. са били приети в срок по същата процедура. Приемаме, че липсата на Програма значи липса на съгласувани действия между всички органи на СО и другите органи на публичната власт за намаляване на емисии за вредни вещества във въздуха на гр. София. Така съвместно органите на публична власт в столицата спомагат за замърсяването на въздуха, потърпевши от което са всички лица, живеещи, работещи и учещи на територията на гр. София.
За да има ефективна ПКАВ за даден период, въведените в нея мерки трябва да бъдат актуални и съобразени с действителността, а не да бъдат съобразени с вече изтеклата ПКАВ, отговаряща на различна обстановка. По тази причина съдът установява, че Столична община освен че не е приела ефективна ПКАВ за периода 2015-2020г., няма и изработен механизъм, анализ и оценка на ефективността на всяка една мярка, която приема по нея, а това значи въвеждането на такива без ясна представа до какъв ефект ще доведат. В текущата програма, както и в предишните програми, липсва анализ на това по какъв начин конфигурацията на застрояване влияе на качеството на въздуха, което също е основен проблем по темата.
Според Столична община, тя няма задължение за осигуряване на спазването на пределно допустимите стойности на емисии на замърсители на атмосферния въздух. Съдът обаче постановява, че според чл. 28а ЗЧАВ местните органи имат не просто възможност да изберат дали да действат при значително замърсяване на атмосферния въздух, а задължение за предприемането на мерки, които да намалят риска за човешкото здраве.
По отношение на неизпълнението на задължението си да поддържа концентрациите на ФПЧ в норма за периода след 29 май 2017г. се установява, че максималният брой превишения на среднодневната концентрация на ФПЧ10 не е бил спазван почти във всички измервателни пунктове.
Всички тези факти сочат, че Столична община не е полагала необходимите усилия, за да предотврати прекомерното замърсяване на атмосферния въздух, а започва да работи по проблема едва в хода на делото.
Бездействието на СО все още не е отстранено, като е предвидено въведените зони с ниски емисии да се прилагат ограничено въпреки наличието на замърсяване. Стъпка към подобрението е въвеждането на подобни зони, но единствено по отношение на транспорта. По отношение на останалите замърсители – битово отопление и др. не са предприети мерки.
Относно осъдителния иск за отстраняване на ефекта от нарушението чрез поправяне по подходящ начин на последиците от бездействието съдът е приел, че едногодишният срок, който дава на СО ще е достатъчен, за да бъде осигурено достигането на нормално допустимите концентрации на ФПЧ в атмосферния въздух чрез предприемане на ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух, а не на последно място и на човешкото здраве.
След дългогодишни съдебни битки, разумът надделя и гражданите успяха да си извоюват правото да дишат чист въздух в столицата. Столична община разполага с една година да въведе конкретни мерки, които да предотвратят прекомерното надвишаване на пределните допустими стойности на ФПЧ във въздуха, както и да продължи реализираните в етапа на делото мерки по информиране на обществеността и налагане на частични ограничения.
