Възможно ли е и в какви рамки нотариусите имат право да удостоверяват копия на електронни документи? 

Много често правнорелевантните факти се случват в електронна среда, която не е под контрола на правоимащата страна, а често е и под контрола на задължената страна. В такива случаи, заинтересованите търсят начини да оставят следи от тези доказателства под формата на такива доказателствени средства [1], които да послужат максимално надеждно пред съд. Традиционно в практиката се предпочита нотариално обезпечаване на електронните доказателства, особено когато става въпрос за такива, които са разположени на публично достъпен уебсайт.  

До скоро най-често срещаният подход [2], беше използването на процедурата по чл.593 ГПК, при която заинтересованите лица отиват при нотариус и пред него отварят интернет страницата, която съдържа релевантните за тях факти. Този похват не се споделя в нашата практика, той е и последователно отхвърлен от съда. [3] Вместо това, предпочитаме да ползваме и съветваме електронни доказателства да се обезпечават при нужда чрез друг институт, а именно – удостоверяването на препис от документ по чл.591 от ГПК. 

Този подход е много ясен и удобен, но също не се приема безпроблемно в съда и по отношение на възможността да се снема нотариален препис на електронни документи в практиката се възприемат становища като: 

  • Това удостоверяване е недопустимо, тъй като законовата процедура „не предвижда възможност за удостоверяване съдържанието на електронен сайт или на електронна база данни към определен момент, чрез снемането им на хартиен носител“. [4]
  • Удостоверяването по чл.591 ГПК е възможно за всякакви електронни документи, включително и уебсайтове, но само в частта, в която те представляват словесно изявление. [5]
  • Фактът, че в интернет страницата се съдържа поне едно електронно изявление, дава възможност да се извърши препис от цялото ѝ съдържание, включително и несловесните елементи от него, които не са изявления. [6]

Тези различни гледни точки водят до или пълното препятстване на използването на процедурата по чл.591 ГПК за електронни доказателства, или до „осакатяването“ ѝ чрез орязване на несловесните елементи от удостоверението, които обикновено имат съществено значение за фактическите състави на правоотношенията в дигитална среда. Ето защо се радваме, че ВКС реши да се произнесе по наше дело по следните правни въпроси [7]: 

  1. Подлежат ли на удостоверяване на верността на препис от нотариус по чл.591 ГПК частни електронни документи, които не съдържат „словесно изявление“ по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ?  
  2. Счита ли се за част от частния електронния документ, приравнен на писмен по смисъла на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.180 ГПК, несловесната информация, придружаваща електронното изявление, съгласно чл.2, ал.2 ЗЕДЕУУ? При какви условия се счита тя част от частния електронен документ, приравнен на писмен? 

Считам, че трябва да се подкрепи третата група от цитираната по-горе съдебна практика. Аргументите надделяват в полза на твърдението, че преписи от електронни документи по смисъла на чл.3, т.25 от Регламент 910/2014 (eIDAS; „Регламента“ надолу) следва да могат да се удостоверяват по реда на чл.591 ГПК, било защото съдържат изявления, или защото придружават такива. 

Възможността за несловесна информация 

На първо място, не мисля, че е безспорно твърдението, отричащо възможността една несловесна информация (напр. фотография или някакъв знак) да бъде част от изявления при определени обстоятелства. Самият законодател е предвидил в чл.2, ал.2 от ЗЕДЕУУ, че електронното изявление може да съдържа несловесна информация. Така, например, договор за строителство би могъл да е придружен от чертеж, проект или друго визуално приложение.[8] В такива случаи страните обикновено изразяват воля да съобразят поведението си спрямо несловесната част от документа чрез изрична препратка в договора.[9] Тук ще е трудно да се отрече, че визуалното приложение е част от изявената воля на страните.  

Но е възможно и несловесната информация да се привърже към словесно изявление и по подразбиране и без изрична препратка. Така, например, публикувайки определена фотография на конкретен сайт, ползвателят или собственика на сайта имплицитно изявява волята си да я използва за срока на нейното присъствие там, като целта също може да бъде извлечена от контекста на публикацията или контекста на самия сайт, в който се съдържат някакви словесни изявления. [10] Достатъчно е обективирането на словесната и несловесната информация да води заедно до определени правни последици, за да приемем, че е налице едно изявление. [11] Дори и да не е посочен автор на несловесната част от изявлението, това не дисквалифицира документа като такъв, а авторството подлежи на доказване.[12] Мислимо е и авторството да не е необходимо да се доказва в спора, за да се ангажира отговорността на титуляря, напр. в хипотезата на чл.95г ЗАПСП. [13] Всичко това идва да покаже, че няма пречка да се даде качеството „част от изявление“ на несловесна информация при наличието на определени обстоятелства. 

Удостоверяване на неписмени електронни документи 

Дори и да приемем, че невербалната част от информацията в един документ не може по принцип или с оглед обстоятелствата да е изявление, то отново не виждам пречка това доказателство да се обезпечи за процеса посредством удостоверението по чл.591 ГПК. Законодателят изрично е ограничил писмените документи само до тези, съдържащи изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ) с цел да адаптира понятието към съществуващия апарат на българското процесуално право. Но считам, че няма основание да стесняваме приложното поле на чл.591 ГПК само до писмени документи. Нотариусът може да извърши препис и на електронни документи, които нямат качеството на изявления, като удостоверителното му изявление ще има материална доказателствена сила, ако са спазени условията на закона и е съобразено естеството на нотариалните удостоверявания, които са винаги писмени – чл.1, ал.2, т.1 ЗЕДЕУУ вр. чл.579 ГПК. [14]

Буквалният прочит на текста на чл.591 ГПК показва, че законодателят не е използвал понятието „писмен документ“, нито дори „частен документ“ за обекта на препис. Използвано е единствено „документ“, за разлика от текста на чл.589 или 590, например. Не можем да изведем такъв замисъл и от заглавието на раздела, както е при раздел „Писмени доказателства“, нито се вижда подобна идея, ако анализираме практическото приложение на процедурата. В този случай не можем да кажем, че заверката на преписа се обезсмисля, ако първообразът не съдържа изявление. Самият факт на съществуване електронното доказателство би могъл да е правнорелевантен, а издаденият официален документ да се ползва в процеса с материална доказателствена сила. Прави впечатление също, че законодателят е предвидил в чл.569, ал.1, т.2 ГПК възможност да се заверяват както преписи от документи съдържащи изявления (документ в тесен смисъл), така и по-широкото определение по Регламента, което може да се подведе под общото понятие „книжа“, макар и да не са в книжна форма. На какво основание тогава се налага ограничението да се заверяват само електронни документи, които съдържат електронно изявление?  

Доказателствена стойност на удостоверението 

Накрая трябва да се каже, че дори и да се приеме, че нотариалното удостоверяване на препис от електронен документ без изявление излиза извън компетентността на нотариуса, това не го прави нищожно – по арг. от чл.576 ГПК. Да, в такъв случай то няма да има присъщата за официален свидетелстващ документ материална доказателствена сила, но ще може да се ползва като частен свидетелстващ документ.[15] Считам, че такъв документ следва да се цени с по-висока доказателствена стойност от обикновено, тъй като съставянето му пред нотариус индикира силно съществуването на документа към този определен момент. Разбира се, в съвкупност с другите доказателствени средства до делото и на база вътрешното убеждение на съда.  

Заключение 

Поставените пред ВКС въпроси имат голямо практическо значение в днешно време, защото много голяма част от правнорелевантни юридически факти се проявяват под формата на несловесни елементи от цифрово съдържание. Такива примери от вече цитираната практика са – фотографии, които онагледяват оферти, с без разрешение от техния автор; видеа, публикувани на сайт без разрешение; търговски марки, използвани за обозначаване на уеб услуга; по-модерни въпроси като външен вид на уебсайт, който подвежда и т.н.  

Решението на ВКС да се произнесе по тази тема може само да бъде адмирирано, тъй като ще доведе до стабилизиране на съдебната практика и от там улесняване на търговския и граждански оборот в дигитална среда. Възможността да се използва материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване за електронни документи и други доказателства ще спести огромни разноски и загубени часове на свидетели и вещи лица за установяване на факти от дигиталния свят пред съда. 

[1] За разликата между доказателства и доказателствени средства – Стамболиев, О. Цит. съч., с. 59 

[2] Върбанова, Г. Правен режим на електронните документи. Варна: Данграфик, 2020, с. 140 

[3] Определение № 439 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2071/2013 г., Т. К., II ТО на ВКС., Решение № 496, от 17.03.2016г. по т.д. 1608/15, 3-ти с-в САС, Решение № 1749 от 29.10.2013 г. на СГС по т. д. № 7144/2012 г., както и Решение № 1063 от 11.06.2013 г. на СГС по т. д. № 7953/2012 г. и Решение № 670 от 4.07.2011 г. на СГС по т. д. № 80186/2009 г. 

[4] Решение № 496, от 17.03.2016г. по т.д. 1608/15, 3-ти с-в САС  

[5] Решение № 141 от 21.07.2023 г. на ПАС по в. гр. д. № 262/2023 г., Решение № 583 от 12.08.2022 г. на САС по в. т. д. № 740/2021 г. Към днешна дата решението на САС не е влязло в сила, то е обжалвано и е образувано к.т.д. №123/2023г., II Т.О., ВКС, което очаква произнасяне по допустимост

[6] Решение № 2599 от 26.11.2019 г. по т. д. № 2057/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, Решение № 558 от 22.03.2019 г. на СГС по т. д. № 1807/2017 г., Решение №547/03.06.2019, по т.д. № 5913/2018 на 6-ти с-в САС 

[7] Т.д. №123/2023г., II Т.О., ВКС, докладчик съдията Анна Баева 

[8] Например: Решение № 260510 от 8.12.2020 г. на СГС по т. д. № 860/2017 г.; Решение № 1717 от 17.08.2018 г. на СГС по т. д. № 3019/2015 г.; Определение № 464 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2464/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева и др. 

[9] Например: „Изпълнителят се съгласява да извърши уговорените СМР, съгласно приложения проект.“  

[10] Например, изявления за това кой е ползвателят и това че се преследва търговска цел, тъй като сайтът е електронен магазин 

[11] Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии: Гражданскоправни аспекти. София: Фондация „Право и Интернет“, 2014, с. 63. 

[12] Венедиков, П. Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес. София: Сиби, 1994 г. стр. 22

[13] Решение № 764 от 2.12.2022 г. на САС по в. т. д. № 617/2022 г. 

[14] Доста съществено условие е електронният документ да е под форма, която може да се пренесе на хартия като „препис“. Което дисквалифицира видеоклипове, звукозаписи и др. като годни да бъдат „преписани“ от нотариуса. 

[15] Решение № 247 от 11.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7173/2021 г. 

[/column_2]

    *Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

    [/column_1]

    Поискай консултация

     

      *Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

      ПУБЛИКАЦИИ

       

      Готови ли сте за DSA?

      Регламентът за цифровите услуги започна да се прилага от 17 февруари 2024 г.      Още

      Поискай консултация