Как екипът на Адвокатското ни дружество успя да се пребори за преустановяване на противоречивата съдебна практика по въпроси от авторското право
На 15.12.2022 г. с разпореждане на председателя на ВКС бе образувано Тълкувателно дело 3/2022г. по предложение на Висшият адвокатски съвет. Неговият предмет е преустановяване на противоречивата съдебна практика по въпроси, свързани с определянето на размера на претърпените имуществени вреди под формата на лицензионно възнаграждение при спорове с международен елемент, правото на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат, както и относно доказването на претърпените неимуществени вреди в авторското право.
Контекст
Основна част от експертизата на GGlaw е свързана със защитата на правото на интелектуалната собственост. Нашият екип разглежда подобни казуси и с международен характер – най-често носителят на нарушеното авторско право не пребивава в държавата, където е настъпило нарушението, т.е. не е български гражданин.
Именно международният елемент е причината различните съдилища и състави да разрешават повдигнатите в Тълкувателното решение въпроси по различен начин.
Поради това, след като с нашата дейност създадохме противоречива съдебна практика, сезирахме Висшия адвокатски съвет с молба председателят му да направи искане за приемане на тълкувателно решение по спорните въпроси от нашата обичайна практика.
Предисторията е следната
В исковете ни за нарушено авторско право застъпваме тезата, че при определяне на обезщетението за нарушение на авторско право следва да се вземат предвид пропуснатите ползи за автора, тоест лицензионното възнаграждение, което той би получил при правомерно използване на произведението му. Като релевантни са пазарните цени в държавата, в която авторът обичайно полага своя труд или където е установен.
В отговор срещаме възражение от ответната страна, че размерът на лицензионното възнаграждение трябва да съответства на обичайното, договаряно в държавата, в която се търси закрила. Пречупено през процесуалната призма, се получават средните пазарни цени по местоустановяване на Ответника – най-често – именно в България.
Смятаме, че нашата теза е правилната, защото съгласно принципите на международното частно право, справедлив баланс на интересите на страните при извъндоговорни нарушения се постига като се вземе предвид размерът на вредите според цените, които са най-тясно свързани с увреденото лице, а не с увреждащия.
Част от съдилищата уважат нашата теза, а друга част, тезата на Ответника. Така се поражда правна несигурност как се изчислява размерът на пропуснатата полза. Именно това е един от въпросите в новообразуваното Тълкувателно дело 3/2022г.
Въпросите, на които следва да отговори бъдещото тълкувателно решение, са:
- „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП?“
- „Дължимото по сила на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право?“
- „При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди в следствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?”
Благодарим на ВАдвС за навременната намеса!
Надяваме се и вярваме, че решението ще бъде постановено в кратки срокове, тъй като правната сигурност го изисква!
