Нарушават ли се и какви права при използването на чужда марка чрез домейн препращане или включване в уебсайт код?

Възможностите, които Интернет открива за пазарен растеж, водят и до опасност от увреждане на конкурентни права и интереси. Много от нашите клиенти се оплакват от използването на тяхна марка в домейн, който пренасочва към чужд уебсайт – най-често на техен конкурент чрез т.нар. редирект. Нелоялното пренасочването на потребители може да се извърши и чрез по-дискретен, но не и неуловим начин – включване на чужда търговска марка в мета тага на уебсайт или чрез използването й за реклама чрез AdWords.
Има няколко линии на защита, които могат да се изследват. Тяхното успешно приложение зависи от това кое право е засегнато, с какви действия и по какъв начин.

В настоящата статия ще разгледаме различните видове на нарушения на права върху чрез използване на търговски марки в домейн редиректинг и начините за защита срещу такива действия. 

Нарушения в домейн от второ ниво – опасност и защита

Най-често срещано е нарушението на права върху чужда търговска марка в домейн от второ ниво. Линията на защита е по Закона за марките и географски означения (ЗМГО), като притежателят на марката, освен сходство или идентичност, трябва да докаже и използване на знака в търговската дейност на нарушителя.
Има случаи, в които марката не се използва в търговската дейност, дефинирана в ЗМГО. Притежателят на марка не остава без защита в такива случаи и може да потърси отговорност от нарушител за имитация съгласно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). 

Какво е домейн редирект и води ли до нарушаване на права върху търговска марка? 

Въвеждането на домейн адрес (пренасочващ), който води до уебсайт с друг адрес (главен домейн), представлява пренасочване или още познато като редиректинг (redirecting). Както споменахме по-горе, честа практика е да се използва чужда марка за регистрация на домейн от второ ниво. Този домейн не зарежда нова страница, не се визуализира съдържание, а автоматично се зарежда друга интернет страница – на главния домейн. 

Съгласно ЗМГО притежател на ТМ може да забрани използването й в търговската дейност на трети лица, ако 

  • Използваният знак и марката са идентични и са за идентични стоки/услуги; 
  • Използваният знак и марката са идентични/сходни, използвани са за  идентични/сходни стоки/услуги и това създава опасност от объркване. 

Идентичността или сходството между марката и домейна са лесно установими. Сходство би имало, дори марката да съдържа фигуративни елементи. Проблемът идва от естеството на редиректа. Домейнът, съдържащ марка, не означава конкретни стоки или услуги. Той е празен и води към различен уеб адрес. Допълнително, трябва да се установи, че означението се използва в търговската дейност на “нарушителя” съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО.

Нормата съдържа списък с дейности, които се считат за търговски: 

  • поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 
  • предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 
  • вносът или износът на стоките с такъв знак; 
  • използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;
  • използването на знака в търговски книжа и в реклами.

Според съдебната практика, този списък е изчерпателен [1]. С оглед на гореизложеното, както и според съда, самото действие по препращане не е използване в търговската дейност [2]. Защитата по чл. 13, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗМГО би била ефективна, ако домейнът, който съдържа ТМ, не препраща, а зарежда съдържание на собствения си адрес, където се продават сходни/идентични стоки. 

Използване на търговска марка от трето лице като мета таг 

Чл. 13 ЗМГО може да се приложи успешно, ако търговската марка се използва от трето лице в мета таг на негов уебсайт. Това са думи, словосъчетания или цели изречения, които са част съдържанието на страницата. Поначало те не са видими при визуализация на уебсайта, нито при търсене на страницата в търсачка, тъй като са само в неговия HTML код. Използването на марка в мета таг може да се счете за вид пренасочване, чрез който трето лице може да привлече потребители на негов конкурент. Това става, когато потребител направи търсене за съответната търговска марка. Търсачката засича, че търсената дума се намира в кода на уебсайта на третото лице и съответно го предоставя като резултат.
За да е изпълнен фактическият състав на нормата:  

  • Трето лице трябва да използва идентична или сходна на марката дума;  
  • Идентичното или сходното означение да е за стоки/услуги идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана;
  • Да е част от търговската дейност на третото лице. Използването на знака в търговски книжа и реклами е търговска дейност съгласно т. 5 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. В това число влиза и включването на марката в мета тага на уебсайта, доколкото на него се предлагат идентични/сходни стоки и услуги.  

Чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 5 ЗМГО следва да намери приложение и при използването на марка като ключова дума в рекламна кампания чрез Google Ads. 

Домейн редирект като имитация на търговска марка

Гореописаният фактически състав по препращане обаче е достатъчен за реализиране на защита по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Нормата въвежда забрана за “използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите”. Притежателят на марката трябва да докаже: 

  • Използване на идентична марка или близка до нея;
  • Използване да е направено по начин, който го уврежда или е в състояние да го увреди; 

По-конкретно, използването на марката трябва да е: 

  • Без основание (например няма сключен лицензионен договор за ползване на ТМ); 
  • Такова, че да липсват условия за обективно съпоставяне на марки. Например марката и домейнът са толкова сходни, че потребителят не може да направи разграничение между тях и ги смята за означения на едно и също предприятие. За това допринася и уебсайтът, към който се препраща – ако няма контакти и информация за притежателят му на видно място. 

Задължително изискване за защита по ЗЗК е изпълнението на кумулативно посочените в чл. 29 от ЗЗК елементи:  

  • Нарушителят трябва да извършва стопанска дейност;  
  • Нарушителят и притежателят на ТМ да са конкуренти;
  • Действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им.  

Последният елемент се счита за изпълнен, ако се установи нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. 

Чл. 35, ал. 2 ЗЗК, алтернативно на чл. 13 ЗМГО, може да се използва и при защита от използване на марка в мета таг на уебсайт или като закупена ключова дума чрез Google Ads. 

Реализация на видовете защитата 

ЗМГО и ЗЗК водят до ефективна и адекватна защита на правата на притежатели на марки.
Производството по ЗМГО е гражданско
и може да бъде реализирано чрез завеждане на граждански иск по чл. 116 – за установяване, преустановяване и обезщетение от нарушението. Успешното реализиране на правото на иск по ЗМГО е предпоставено от кумулативното изпълнение на изредените в настоящата статия предпоставки. Тъй като те са по-строги и често тяхното изпълнение е трудно доказуемо, се прибягва до защита по ЗЗК.  

Защитата по ЗЗК е предпоставена от по-малко на брой предпоставки, но има риск да се реализира по-бавно. Необходимо ли е КЗК да установи нарушението с решение преди да се заведе иск за обезщетение, законът не дава отговор. Такъв иск(по чл. 105 ЗЗК) следва да се счете за допустим и в двата случая 

  • При липса на решение от КЗК доказуемостта на нарушението е по-трудно и ще бъде предмет на самостоятелно доказване в гражданското производство.  
  • От друга страна, стартирането на административнонаказателно производство пред КЗК може значително да забави реализирането на право на обезщетение. Решението на КЗК може да бъде обжалвано. Ако след това ВАС го потвърди, то става обвързващо за гражданския съд.

Заключение

ЗМГО и ЗЗК предоставят две линии на защита при използването на търговска марка чрез домейн редирект или мета таг.
Всеки един от способите, след успешната му реализация, ще доведе до желаните от всеки притежател на марка резултати:
 

  • Преустановено използване на марката от трето лице. 
  • Обезщетение за вреди. 

Защитата на правата на марка изисква изпълнението на повече и по-строги предпоставки – идентични или сходство на знаци и стоки/услуги, както и използване в търговска дейност. Защитата от нелоялна конкуренция е предпоставена от по-малко на брой законови изисквания, но доказването на нарушението и последващото обезщетяване могат да отнемат значително време. 

Препоръчваме да се посъветвате със специалист, преди да предприемете действие. 

Ако искате да регистрирате своята търговска марка и да защитите своя домейн от бъдеща опасност, свържете се с нас и прочетете как да се възползвате от Програмата на ЕС за финансиране регистрацията на търговска марка.

[1] Решение № 345 от 4.04.2022 г. на СГС по т. д. № 936/2021 г. 

[2] Решение № 302 от 11.02.2020 г. на СГС по т. д. № 2450/2017 г. 

Поискай консултация

 

    *Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

    ПУБЛИКАЦИИ

     

    Поискай консултация