Дължат ли се данъци и какви са те?
Факт е, че придобиването на и търгуването с криптовалути (крипто активи) набира значителна популярност през последните години. Това налага разглеждане на въпросa: ако притежавам криптовалути, дали приходите от тях ще повлияят върху данъчните ми задължения и как?
Всъщност, правната уредба на тези отношения е почти нулева, като дори не същестува и дефиниция в правото на понятието „криптовалута“(или “крипто активи“) – поради това в случая намират приложение вече познати правила, предвидени в Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС).
Облагане на приходите, реализирани от физически лица
Според чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите от продажбата или замяната на криптовалутите следва да са облагаеми, доколкото не попадат в изброените в чл. 13 ЗДДФЛ необлагаеми доходи.
В данъчното право сделките с крипто активи се третират като сделки с финансови активи, тоест възприема се, че криптовалутите попадат в групата на „финансови активи“. Това е основание за приложението на правилото в чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ при определяне на размера на облагаемия доход, а именно – сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
Реализираната печалба или загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 ЗДДФЛ). Важно е да се вземе предвид, че не е необходимо срещу продажбата или замяната да е получена сума пари – продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ). Цената на придобиване пък се изчислява по реда на ал. 6 на същия член, като най-често това ще бъде документално доказаната цена на придобиване (чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ). Дължимият данък върху дохода ще бъде 10% от получената по горепосочения начин сума – размер на облагаемия доход.
Всичко това обаче не се прилага за доходи, получавани от стопанската дейност на физическо лице, което е едноличен търговец, както и когато тези сделки се осъществяват редовно, „по занятие“. Изразът „по занятие“ важи за случаите, при които сделките с крипто активи не са еднократно явление, а се извършват често с цел да бъдат постоянен източник на доход на лицето. При тази хипотеза вече облагаемият доход се формира по правилата за дохода на еднолични търговци – тоест по реда на ЗКПО (чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ). Физическото лице, осъществяващо „по занятие“ сделките, ще се разглежда като едноличен търговец, дори и да не е регистрирано като такова. Дължимият данък ще е в размер от 15 % от облагаемия доход.
Освен заплащането на данък първо се налага и деклариране на тези доходи в подаваната Годишна данъчна декларация („ГДД“). При физическите лица, дължащи данък в размер от 10% върху дохода, декларирането става в Приложение 5, таблица 2, с код 508 на ГДД. При останалите, дължащи данък от 15% върху дохода, декларирането е в Приложение 2 на ГДД.
А как стоят нещата при юридическите лица?
Относно тях трябва да се има предвид уредбата в ЗКПО. И този закон не съдържа особени правила за данъчно третиране на приходите от продажба на криптовалути, затова ще бъдат изяснени общите такива.
Поначало, данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (чл. 19 ЗКПО). Като данъчна печалба се означава положителният данъчен финансов резултат (чл. 18, ал. 2 ЗКПО). Данъчният финансов резултат се определя като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определен в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми (чл. 22 ЗКПО).
Приходите от сделки с криптовалути се взимат предвид при изчисляване на данъчния финансов резултат. Приема се, че са признати за данъчни цели, т.е. с тях не се преобразува счетоводния финансов резултат (чл. 25 ЗКПО). Корпоративният данък е в размер от 10 % от стойността на данъчната печалба (чл. 20 ЗКПО).
Да не забравяме и ДДС-то
Заслужава си и дискутиране на дължимостта на данък върху добавената стойност при сключването на сделки с криптовалути. От Национална агенция по приходите („НАП“) са имали възможността няколкократно да се изкажат по този въпрос, изследвайки го дори и от гледна точка на практиката на Съда на Европейския съюз заради липсващата правна уредба у нас.
Общото заключение от анализите на НАП е, че за целите на облагането с ДДС продажбата на криптовалути е доставка на услуга, по-специфично финансова такава. Съгласно чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В настоящата хипотеза тази доставка попада в приложното поле на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, следователно е освободена – не се начислява ДДС. Това важи както когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, така и на територията на Европейския съюз и извън него (чл. 86, ал. 3 ЗДДС).
Все пак може и да възникне задължение за съответния субект, осъществяващ сделките, а именно да се регистрира по ЗДДС ако: бъде достигнат оборот от 50 000 лева от сделките с криптовалути за 12 последователни месеца. Ако случайно този оборот се достигне до 2 месеца, дори регистрацията трябва да се извърши в 7-дневен срок от достигането на сумата.
Заключение
Приходите от криптовалути не остават незабелязани при облагането с данъци, въпреки липсата на изрична уредба за целта. Следователно, налага се съблюдаването на гореописаните правила, за съдействие с което може да се обърнете към нас.
