НАМИРА ЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ TAX-LOSS HARVESTING В БЪЛГАРИЯ?

В САЩ дълго време се използва изразът „Януарски ефект“ („January Effect”), с който се обозначава забелязана тенденция цените на акциите да нарастват през януари, като резултат от спада в цените, обикновено случващ се през декември. Смята се, че една от причините това да се получава е поради желанието на инвеститорите да намалят данъчните си задължения чрез губещите си финансови активи.

Посоченото явление се обозначава като „Tax-loss harvesting” (събиране на данъчни загуби, по-долу само „Събиране“) – обобщено казано, инвестицията, при която има нереализирана загуба, се продава, за да може да се намали данъка, дължим при реализирани печалби от продажбата на финансови активи. Това поставя въпроса може ли инвеститорите от България да се ползват от този „метод“ във връзка с данъчните си задължения. Мислим, че да.

За да дадем отговор, първо трябва да изясним как се облагат в България и САЩ доходите от инвестиции във финансови инструменти.

Облагане на доходи от финансови активи в България

Уредбата, която ни интересува в случая, се намира в Закон за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“). От правилото в чл. 13, ал. 1, т. 2, б. в) следва, че доходите от продажба или замяна на акции, дялове и други финансови активи са облагаеми с някои изключения, предвидени в същата разпоредба, които не са предмет на дискусия в тази статия. Според становищата на НАП криптовалутите също попадат в групата на финансовите активи и при сделки с тях ще бъдат прилагани същите правила.

Видно от уредбата, това, което подлежи на облагане с данък, е доходът, получен от сделка с финансов актив. В чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се сочи, че облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ), а продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ). Доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, чиято ставка е 10 на сто, и се декларират в годишната данъчна декларация (чл. 14, ал. 1 и чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).

Режимът в САЩ и разликите му с този в България

Както в България, така и в САЩ това, което подлежи на облагане, е доходът, получен от продажбата на финансовите активи. Големи разлики има обаче в данъчните ставки, които служат за определяне стойността на дължимия данък, което няма да бъде подробно обсъждано в настоящата статия. За пълнота на изложението само ще посочим, че в САЩ са предвидени различни ставки с оглед на това, дали активите са притежавани повече или по-малко от една година (Short-Term or Long-Term Capital Gains) – тоест колкото по-дълго се притежават, толкова по-нисък данък ще се плати при тяхната продажба, стига да е реализирана печалба.

В България подобно разграничение липсва в ЗДДФЛ, което обаче не означава, че „събирането“ е неприложимо. Ако разгледаме българските правила, уреждащи облагането на доходите от финансовите активи, ще достигнем до извода, че:

Tax-loss harvesting може да се прилага и в България

Защо това е така? Най-лесно би било да илюстрираме „събирането“ чрез този пример:

Лице решава да закупи:

– акции А за 5 000 лв., които по-късно продава за 10 000 лв.

– акции Б за 1 000 лв., които по-късно продава за 2 000 лв.

– акции В за 10 000 лв., които обаче продава за 6 000 лв.

Дължим данък без прилагане на „Събирането“: Лицето продава само акциите А и Б – то ще дължи данък 10 % върху сумата от 6 000 лв., тъй като това е реализираната печалба, изчислена по реда в чл. 33 ЗДДФЛ. Следователно данъкът ще бъде в размер от 600 лв.

Дължим данък след прилагане на „Събирането“: Лицето продава всичките си акции (включително акции В). Данъчната основа ще се изчисли по реда в чл. 33, ал. 3, а именно: сумата от реализираните през годината печалби (в примера 6 000 лв.), ще бъде намалена със сумата от реализираните през годината загуби (в примера 4 000 лв.). Следователно данъчната основа ще е в размер от 2 000 лв., а дължимият данък е в размер от 200 лв. – спестяват се цели 400 лева.

Заключение

Оказва се, че дори и нереализираните загуби от финансови активи могат да ни бъдат полезни в определени хипотези. „Събирането“ пасва на данъчната уредба в България и може да бъде успешно ползвано.

При други въпроси, свързани с облагане на вашите доходи от финансови активи, може да се консултирате с нас.

Поискай консултация

*Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2021 Linx.bg

logo-footer

         

You cannot copy content of this page