Интересни промени в закона, засягащи форсмажора за парични задължения, издаването на ваучери от туроператори, административните срокове и други. 

Вчера, 6-ти април, народните представители гласуваха в Парламента корекция в Бюджета за 2020г., както и Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). По отношение на мярката 60/40, актуализирахме статията си за условията, доказването и кандидатстването, а останалите по-интересни промени ще разгледаме тук, заедно с коментар на първите постъпили въпроси. 

За финансовия форсмажор  

Както бяхме обърнали внимание в статията си след приемането на ЗМДВИП от 20-ти март, със закона бе въведено подобие на форсмажор, но за парични задължения. Още тогава беше ясно, че текстът на закона не е много удачен и дава възможност на твърде широк кръг субекти да не плащат паричните си задължения, без да търпят последици от това до края на извънредното положение. 

Със ЗИД-а от вчера приложното поле на правилото чл.6 беше значително стеснено и вече гласи: 

Чл. 6. До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. 

Кои плащания останаха в обхвата на чл.6? 

На първо място това са кредит и различни форми на финансиране, което би трябвало да означава (при липса на дефиниция)  предоставяне на парични средства срещу ангажимент за тяхното връщане или някакво друго дългосрочно насрещно задължение (предоставяне на дялово участие, прехвърляне на вземания, ценни книги и т.н.). 

То трябва да бъде предоставено от банки и финансови институции. За банките е ясно, но кои са финансовите институции съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ):   

  • Отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез привличане на влогове. Т.е. – тук влизат всички институции, които отпускат кредити, без да са банки, включително дружествата за бързи кредити. 
  • Доставчици на платежни услуги по Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) 
  • Валутни търговци 
  • Финансови холдинги и др. 

Другата група парични задължения, които попадат в обхвата на тази редакция на чл.6 са лизинговите, без да се прави разлика дали договорът е за финансов или оперативен лизинг. Т.е. ако една вещ е взета под наем ще се дължи плащане на наемна цена, но, ако е на лизинг – не. 

Кога настъпва изискуемостта за всички останали задължения? 

Очевидно след промяната на чл.6 последиците при забава на плащане се възстановяват за всички останали задължения, чиято изискуемост е настъпила междувременно. Това са, например: 

  • Комунални сметки – за вода, ток, парно и т.н. 
  • Задължения за наем 
  • Задължения за заплащане на предоставени стоки и услуги в търговския оборот 
  • Граждански и търговски заеми и др. 

Последиците от забава – лихви, неустойки, възможност за прекратяванезапочват да се реализират с влизането на закона в силаТова ще се случи в деня на обнародването му в ДВ, което се очаква да стане до края на седмицата, ако няма вето от Президента. 

Възстановяване на плащания от туроператор 

Една чувствителна група от паричните задължения, които изпаднаха от обхвата на чл.6 е тази на туроператорите към техните клиенти при отменено пътуване, поради форсмажорВ случаите, в които такива плащания се дължаха, туроператорите трябваше да върнат парите от пакета в до 14-дневен срок от прекратяването му. До вчера те имаха право да се позовават на чл.6 и да се освободят от последиците при забава с повече от 14 дни за връщане на плащанията. 

От днес те вече имат ново основание да го направят – чл.25 от ЗМДВИП, който отчита огромния финансов и организационен удар, който тази епидемия нанесе на туризма в България: 

Чл. 25. Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име. 

На пръв поглед този член дава право на туроператора да предложи ваучер при отменено пътуване, поради извънредното положение. Но той няма нужда от тази норма, за да го направи и по досега действащото законодателство. Защото туроператорският ваучер е едностранно (може и договорно) задължаване на туроператора да предостави услуги от своя каталог на определена стойност, която е предплатена от титуляра на ваучера. Тази практика съществува и преди епидемията, а от нейното начало е напълно често срещана като решение на проблема с необходимостта от масово възстановяване на средства, което може да изцеди капитала на всички компании в сферата. 

Това, което новият чл.25 ЗМДВИП дава по същество, е законова отсрочка на задължението на туроператора да възстанови предплатените суми, ако такива се дължат и туриста не иска ваучер или друго средство за заместване на плащането. В тези случаи, връщането на сумите се дължи до 1 месец след края на извънредното положение, а не в 14-дневен срок след прекратяването на пакета, както би било иначе. 

Срокове за обжалване на административни актове 

С чл.3 на досега действащата редакция на ЗМДВИП беше предвидено спиране на доста широк кръг срокове, сред които влизаха и преклузивните срокове за обжалване на административните актове. Както колегата Валентина Бакалова вече много добре разясни, това законодателно решение, вместо да защити правата на гражданите и юридическите лица при извънредното положение, създаде множество предпоставки те да бъдат нарушавани чрез блокиране на дейността на администрацията. Причината  спирането на преклузивните срокове за обжалване на административните актове на практика означава те да не могат да влязат в сила и това да блокира дейността на администрацията и бизнеса (особено строителния). 

Сега със ЗИД от вчерачл.3 беше изменен като извънсъдебното спиране остана само за давностните срокове (както и тези по т.4 и 5 от същия член). Така администрацията вече няма оправдания да действа, а пречките пред упражняването на правата на гражданите и юридическите лица по благоприятните за тях административни актове вече са отпаднали. 

Заключение 

Това беше нашият поглед върху най-важните, според нас, изменения на ЗМДВИП. Ще продължаваме да следим всички промени, за да можем да отговаряме адекватно на нуждите на нашите клиенти и да информираме обществеността навреме. 

Ако имате въпроси, свързани с действието на мерки по време на извънредното положение, може да ги изпращате на info@gglaw.bgкато ние ще изберем кои да развием в следващи публикации. 

Поискай консултация

*Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2020 Linx.bg

logo-footer