У кого е финансовият риск при наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства?
С избухването на скорошния конфликт в Израел между Израелската армия и радикалните сили в ивицата Газа, много наши клиенти – туроператори се притесняват, че туристическата им дейност в тази държава може да бъде засегната от ситуацията. Текущото размирно положение буди страх в туристите, които често се отказват от вече сключен договор с туроператор.
С някои промени от 2018г. в Закона от туризма (ЗТ) се създава впечатлението, че винаги, когато туристите се страхуват от планираното пътуване, те могат да се откажат, без да плащат неустойка или такса за прекратяване за това. Съгласно новата разпоредба на чл.89, ал.5 от ЗТ, ако в дестинацията има бедствени обстоятелства, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, пътникът може предварително да се откаже от пакета като се освободи от неустойка. Какво обаче означава това? По-конкретно, могат ли клиенти на туроператори да се откажат от своя договор без да заплащат неустойката към него при наличие само на реално и непреодолимо обстоятелство или е достатъчна потенциалната опасност, наличието на страх и тревожност от възникването ѝ за отказ от туроператорската услуга?
Нашето мнение е, че, за да може туристът да се ползва от възможността си да се откаже от договора за туристически пакет без последици, трябва да са налице три предпоставки:
- Отказът да е преди началото на пътуването.
- Непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до нея
- Те да водят до обективна невъзможност за изпълнение на цялото или значителна част от цялото пътуване.
С други думи – дори и да има извънредни обстоятелства на мястото или в района на определена дестинация (природни бедствия, военни действия и т.н.), ако те не правят изпълнението на програмата и превоза обективно невъзможни (например невъзможно кацане, срутен хотел, наводнения по улиците), не са основание за отказ по чл.89, ал.5 ЗТ.
В следващите редове ще докажем тезата си в светлината на настоящото положение в Израел.
Какво се разбира под „непреодолими и извънредни обстоятелства“?
При решаването на проблема с неустойката трябва да изясним какво точно има предвид закона под „непреодолими и извънредни обстоятелства“. Краткият отговор е даден в допълнителните разпоредби на Закона за туризма (ЗТ) – пар.1, т. 68д. “Непреодолими и извънредни обстоятелства” са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване. Допълнителна яснота ни дава и чл.3, т.12 от Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. Съгласно разпоредбата “Непредотвратими и извънредни обстоятелства” означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки. A в Решение на Съда на Европейския съюз от 08.06.2023г. постановено по дело С-407/21, СЕС уточнява, че “тези обстоятелства при всички положения трябва да се проявят по-специално на планираното място на пътуването и поради това да имат значителни последици за изпълнението на съответното пакетно туристическо пътуване.”.
Пример за такива са политическа, обществена нестабилност, военни действия, бедствени положения и други. За да не може да бъде избегнато или преодоляно едно събитие означава, освен да е извън волята и възможностите на туроператора да противодейства, да липсва и разумен начин то да бъде заобиколено чрез негови средствата и познанията. Например туроператор би могъл да избегне опасността, която крие една конфликтна зона – в случая ивицата Газа, част от Израел, когато реално може да предостави заобиколен и не много оскъпяващ маршрут до туристическата дестинация.
Кога непреодолимите обстоятелства са засегнали значително изпълнението на пакета?
Правото по чл.89, ал. 5 може да се упражни, само когато конкретните обстоятелства са настъпили на мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Нормата поставя фокус върху възможността на изпълнението на договора. В Решение № 109064 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 5892/2018 г. Софийският районен съд определя като „непреодолимото обстоятелство“ конкретно кризисно състояние на сигурността поради ожесточени престрелки между организирани банди и полицейските служби. В тази ситуация е налично напрежение на обществени места в плануваната дестинация, което значително затруднява и на практика прави изпълнението на туристическия пакет невъзможно. Тези фактически обстоятелства също се подчертават от обективно повишения и неизбежен риск за живота и здравето на пътуващите.
Обективното наличие на непреодолима ситуация не бива да се смесва с високия риск от потенциални опасности, които са налични в някои региони по света. Например фактът, че Япония е разположена в една високомагнитутна географска зона и земетресенията са чести, сам по себе си не е основание за прекратяване на туристическия договор по чл. 89, ал. 5 ЗТ. Упражняването на това право ще бъде успешно, само ако е възникнало реално бедствено положение преди началото на изпълнението, което препятства напълно или частично изпълнението на туроператорския пакет. Например обявена е евакуация на региона, затворени са летища, местата за отсядане са разрушени и други, стоящи извън контрола на туроператора реално осъществили се обстоятелства.
На базата на разгледаното сме на мнение, че за правилното упражняване на правото на отказ по чл. 89, ал. 5 от ЗТ обстоятелствата, които се характеризират като непреодолими и извънредни, трябва да са обективно налични в момента на отказ от договора, както и невъзможността на туроператорът да ги избегне. Не считаме за приемливо той да носи финансовият риск, когато прекратяването се основава единствено на субективни представи от клиента за ситуацията. Опасността от неизпълнение или значително неточно изпълнение трябва винаги да се основава на реално съществуващи събития и състояния, които правят невъзможно осъществяването на туристическата дейност.
Значение на препоръките от МВнР за въздържане от пътуване
Министерството на външните работи по правило публикува предупреждения за въздържане от пътуване само за райони, в които се водят военни действия (ситуация на война или гражданска война в дадена страна), където съществува реална обща заплаха за живота. При публикуването на общо предупреждение за пътуване, оценката на ситуацията по сигурността не се основава на едни или други трагични събития, а на общата обстановка в региона, респективно в дадената страна, съгласно цялата налична информация. Препоръката не прави пътуването по-малко или повече невъзможно – това зависи от конкретната обстановка в страната-дестинация. Има различни степени на предупреждение и конкретните сведения, които се дават за ситуацията в страната-дестинация, съдържат много повече информация, отколкото една проста препоръка. МВнР използва възприетата в държавите-членки на ЕС класификация на степените на риск, както следва:
- I степен: Без особени препоръки.
- ІІ степен: Повишено внимание (осведомете се подробно за актуалната обстановка в страната)
- ІІІ степен: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост)
- ІV степен: Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост)
- V степен: Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната
Тези предупреждения сами по себе си не правят пътуването изцяло или частично невъзможно, тъй като туроператорът може да предприеме необходимите мерки, с които да направи пакетът осъществим. За текущото положение в Израел Външно министерство дава оценка със степен III – повишено ниво на риск в определени райони с препоръка от 13.11.2019г. Районът, който трябва да се избягва е Ивицата Газа. Пълна информация за предупреждението е налична на уебсайта на Външно министерство – https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/israel. За туроператорите това значи, че доколкото организираните от тях пътувания и екскурзии в Израел не преминават през тази територия, туристическите пакети не следва да могат да бъдат прекратявани на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ. Единствено субективните представи на туриста, че в даден район съществува опасност, но последният няма да е пряко застрашен, не му дава основание да не изплати неустойка при прекратяване на договора.
Туроператорът ще бъде отговорен за вреди, само когато грубо е пренебрегнал препоръките на Външно министерство. Например ако първият все пак е осъществил пътуването през район с повишена опасност, имал е възможност да избере безопасен маршрут, но вследствие на тази небрежност турист е загинал или е с телесна повреда.
Заключение
Туристът винаги може да се откаже от договор за туристически пакет и в зависимост от конкретните обстоятелства ще възникнат различни последици от такъв отказ. Неустойката от прекратяване е една такава последица, която винаги се изплаща, с изключение на изрично предвидено в закона обстоятелства. Позоваването на чл. 89, ал. 5 от ЗТ не може да се основава само и единствено на субективни представи на клиента за една потенциална опасност. Такава преценка трябва се прави както на фактическата обстановка на дестинацията на екскурзия, които биха попречили на изпълнението ѝ, така и на възможностите на туроператора да избегне обстоятелствата.
Препоръчваме на туроператорите да предупреждават в своите оферти и предложения за характерните рискове в някои дестинации. Това допълнително би изяснило разликата между потенциални и обективни обстоятелства, които могат да доведат до неизпълнение.
При съмнения относно правилното приложение и ефект от този вид отказ, Ви съветваме да се свържете с компетентен адвокат.
