Последна актуализация – 07.04.2020г., съобразяваща измененията в ЗМДВИП, както и отговаряме на някои въпроси, възникнали междувременно, включително условията на програмата при преминаване на непълно работно време.

Въпреки очакванията, Закона за мерките и действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП) не уреди въпроса с държавната помощ за запазването на работни места. След няколко седмици противоречиви обявления и преговори между засегнатите страни т.нар. мярка „60/40“ за субсидиране на работни места бе приета с Постановление № 55 от 30.03.2020 г. на Министерски съвет.

Размерът на помощта е 60% от размера на осигурителния доход на работника за месец януари 2020г. С изменението на ЗМДВИП от 6-ти април 2020г. размерът бе разширен с допълнително поемане на осигурителните вноски за сметка на осигурителя.

Работодателите ще могат да получат средствата при условие, че запазят работните места на работниците и служителите за период, не по-малък от периода, за  който получават компенсации. Трябва да се уточни, че става дума само за работници и служители и компенсация не се получава за лица на граждански договори, самоосигуряващи се и други, които не са в трудово правоотношение.

Компенсациите ще се изплащат, когато работата е преустановена за целия период или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца. През този период работодателите ще трябва да заплатят пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и дължимите осигурителни вноски.

Кой има право да получи държавна помощ?

Право да получат компенсации за запазване на работни места по време на извънредното положение имат само работодатели, които са преустановили работа. Липсва дефиниция в КТ за това какво означава „преустановяване“, но с оглед характера на причините за това, може да приемем, че то означава „спиране“. Т.е. работодателят е издал заповед служителите да спрат да работят – изцяло, частично (за част служителите или част от времето) или да минат на непълен работен ден (чл.138а, ал.2 КТ). Заповедта на работодателя може да бъде издадена най-рано от дата 13-ти март 2020г., въпреки, че ЗМДВИП е обнародван на 24-ти март, но, според § 52 от неговите ПЗР той е с обратно действие  – от 13-ти март.

Съобразно причините за издаване на заповедта, се обособяват 2 групи работодатели:

Преустановили работа, поради заповед на държавен орган:

  • Преустановяват работа, поради спазване на заповед на държавен орган на основание чл.120в, ал.2 от КТ
  • Преустановяването е на цялата дейност, част от нея или на работата на отделни служители
  • Служителите, за които се иска компенсация, са осигурени в дейности, включени в списъка по Постановлението. (неофициален списък вж в края на статията).

Преустановили работа по свой почин:

  • Преустановил е работа по своя преценка на основание чл.120в, ал.1 от КТ
  • Преустановяването е на цялата дейност, част от нея или отделни служители
  • Или не е преустановил работа изцяло, а е въвел непълно работно време в предприятието или в негово звено
  • Декларира намаление на приходите от продажби с не по-малко от 20% за месеца, предхождащ този на подаване на заявлението, спрямо същия месец на предходната календарна година. Ако предприятието не е било създадено към 1 март 2019-та – спрямо средния приход за януари и февруари 2020г.
  • Не може да се ползва от мярката работодател, осъществяващ дейност в: Селско, горско и рибно стопанство, Финансови и застрахователни дейности, Държавно управление, Образование, Хуманно здравеопазване и социална работа, Дейности на домакинства като работодатели, недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление, Дейности на екстериториални организации и служби.

Допълнителни изисквания към работодателите:

  • да са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • да не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.

Изключения:

Компенсация не се дължи в следните случаи:

  • за работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
  • за работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • за работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Връщане на изплатени компенсации:

Работодател с долу изброените провинения ще бъдат принудени да връщат получените компенсации, ако:

  • не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците/служителите, за които са получени компенсации;
  • не запази заетостта на работниците/служителите за които са получени компенсации за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите
  • освободи работници/служители по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който се изплащат компенсации

Тук се поставя въпросът: Какво става, ако бъде прекратен договора на само един работник? За него ли се връщат парите или за всички?

Отговорът е – зависи кога е прекратен трудовия договор. За получаването на компенсация по схемата 60/40 работодателят трябва:

  • да не освобождава работници на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ по времето, за което получава компенсации (чл.2, ал.1, т.6 от Постановлението) и
  • да запази заетостта на служителите допълнително за период не по-малък от този, за който е получил компенсациите.

От това излиза, че за периода на получаване на компенсации (т.е. най-вероятно в рамките на извънредното положение), отделни работници ще могат да се освобождават и, ако основанието не е по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ, то няма да се дължи връщането на пари за всички служители, а само за тези, които са били освободени. След приклюване на извънредното положение обаче, тяхната заетост трябва да се запази на всяка цена, като не е ясно дали това включва и преминаване на непълен работен ден или различни форми на не-трудова заетост.

Непълно работно време

Със ЗМДВИП се въведе ал.2 на чл.138а от КТ, с която се дава право на работодателите за срока на извънредното положение да въведе непълно работно време, без съгласието на служителите. Съгласно чл.1, ал.3 от Постановлението, работодателите имат право да получават компенсация и когато са избрали тази форма на преустанояване на дейност – преминаването на непълно работно време. Тази опция, стига да е възможно да се работи, се очертава като много популярна сред работодателите, тъй като се запазва работното място и заетостта на работника, но се съобразява епидемичната обстановка, мерките за безопасност и често намалената натовареност на множество търговци. Възникват обаче и въпроси.

Може ли да се мине на непълно работно време за отделни служители или трябва само за цялото предприятие?

Съгласно чл.138а, ал.2 от КТ, работодателят със своя заповед може да въведе непълно работно време „в предприятието или в негово звено“. Т.е., в случаите на едностранно въвеждане, то не може да се отнася само за отделни служители.

Разбира се, извнъредното положение не отменя възможността страните да се договорят на всякакви варианти за изменение на трудовото правоотношение, включително и споразумение за минаване на намалено работно време. Съгласно чл.1, ал.3 от Постановлението обаче, компенсации се дължат само при преустановяване на работата, при която за цялото предприятие или за негово звено е въведено намалено работно време.

Трябва ли да се плаща пълната заплата на работника или само част от нея? А след края на извънредното положение?

Принцип в трудовото право е, че се плаща възнаграждение според времетраенето на работата или според изработеното – чл.247, ал.1 от КТ. Следователно, при липса на изключения от правилото, подобно на чл.267а, касаещ преустановяване на работа изцяло или частично, при непълно работно време се дължи и съответното непълно възнаграждение.

За да може да се кандидатства за компенсация обаче, работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите за съответния месец и да заплаща дължимите осигурителни вноски – чл.1, ал.8 от Постановлението.

За времето след периода на компенсация, вероятно след края на извънредното положение, работниците, които са преминали на непълно работно време по реда на чл.138а, ал.2 от КТ – със заповед на работодателя, трябва да бъдат възстановени на пълно работно време. И в такъв случай се дължи пълното възнаграждение. Разбира се, страните и тук могат да се договорят непълното работно време да продължи, като трябва да постигнат съгласие за размера на възнаграждението.

Какъв е срокът и редът за кандидатстване за компенсацията?

Всеки работодател може да подаде заявление до Агенцията по заетостта (АЗ) в срок от 31-ви март до 21-ви април 2020г. Редът за подаване, както и необходимите формуляри и указания са обявени от АЗ на техния сайт. Към момента е обявено единствено заявлението за държавна помощ при преустановяване на дейност след заповед на държавен орган.

Заявлението може да се подаде:

  • по електронен път чрез електронен подпис или чрез Системата за сигурно електронно връчване или
  • по пощата чрез писмо с обратна разписка, или
  • на място в съответната Дирекция „Бюро по труда“, което не се препоръчва, освен при необходимост

Към заявлението се прилагат:

  • Заповед за преустановяване на дейността – независимо по чий почин. Такава се издава и когато дейността е преустановена в изпълнение на заповед на държавен орган.
  • Списък на работниците, който се попълва, съгласно Указанията на АЗ
  • Доказателства за намаляване на приходите от продажби, ако се кандидатства на това основание. Такива могат да бъдат дневници за ДДС, месечни отчети, обортна ведомости, разпечатки от банкови сметки и касови апарати и др.

Документите се разглеждат от комисия към Дирекция „Бюро по труда“ и тя служебно следи дали работодателят отговаря на изискванията да получи държавна помощ. Срокът за произнасяне е до 7 работни дни от подаването им, като за резултатите информация се предоставя на работодателя и Националния осигурителен институт.

В случай на възстановяване на работа през периода на изплащане на компенсациите, работодателят уведомява чрез дирекция „Бюро по труда“ Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата за възстановяване на работа.

Срок за изплащане:

Правителството първо трябва да нотифицира ЕК и да изчака разрешение, преди да започне изплащанията, според заключителните разпоредби на Постановлението. След това срока, в който НОИ следва да изплати сумите е 5 работни дни.

Ще следим темата за Вас и ще Ви уведомим за развитие на нашия сайт или в социалните ни канали. Може да се абонирате и за нашия информационен бюлетин “GGlaw Digest”, чрез който споделяме анализи и съвети от нашата практика.

(Списък на икономическите дейности, подлежащи на компенсация):

✅търговия на дребно (без търговия с автомобили и
мотоциклети) – в търговски център, но без търговия с:
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия,
лекарства, фармацевтични и ортопедични стоки,
открити щандове, пазари и такива извън търговски центрове.
✅ сухопътен транспорт
✅ пътнически и въздушен транспорт
✅хотелиерство
✅ресторантьорство
✅питейна дейност
✅кино салони
✅туристическа дейност
✅артистична и творческа дейност
✅друга дейност в областта на културата
✅организиране на конкресни и търговски изложения
✅предучилищна частна дейност
✅спорт

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2020 Linx.bg

logo-footer