По какъв начин можем да използваме общественото достояние и кога ни трябва разрешение за преработка 

Срокът на закрила на авторските права на Вазов е изтекъл отдавна и днес всеки има право да използва произведенията му свободно. Издаденият миналата година съвременен превод на „Под игото“ обаче предизвика не само вълни от обществено възмущение, но и глобяването на издателите му от Министерството на културата.  

Този пример показва, че дори и след изтичането на авторското право остават някои съществени изисквания за преработката на стари произведения. Затова е важно да знаем какви точно са тези ограничения и в кои случаи могат да ни попречат да използваме творби, които са обществено достояние.

Авторските права са ограничени във времето, за да може след изтичането им обществеността свободно да използва, трансформира и надгражда постиженията на предходните автори. Ако някой иска да създаде произведение, производно на творба с изтекли авторски права, не следва да иска разрешение на държавата.   

Срок на авторското право 

Продължителността на авторското право според чл. 27 на действащия ЗАПСП е живота на автора плюс 70 годиниСлед смъртта на автора неговите права се наследяват и могат да се упражняват от наследниците му или от държавата до изтичането на времетраенето им (чл. 32 и чл. 33 от ЗАПСП).  

Изтичането на законовия срок обаче не е краят на всички авторски праваТъй като авторското право е сложно (във всякакъв смисъл), то включва имуществени и неимуществени права с различен режим. Някои от тези неимуществени права не изтичат заедно с общия срок, а остават в сила безсрочноИменно те стоят в основата на ограниченията за използването на произведения след изтичането на срока по чл. 27 ЗАПСП.   

Продължителността на авторското право е хармонизирана на европейско ниво с Директива 2006/116/EО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права. Тя урежда, че срокът на закрила на авторското право е 70 години след смъртта на автора във всички държави членки.  

Съображение 20 от Директива 2006/116/EО обаче изрично пояснява, че нейните правила не се отнасят до неимуществените права. Това означава, че държавите членки са свободни не само да уредят различен срок на моралните права, но и тяхната безсрочност. А това разбира се води и до разлики в режима на произведенията, които стават обществено достояние.1

Обществено достояние 

След като срокът на авторското право изтече, произведенията стават обществено достояниепо-известно като „public domain. Това означава, че те стават свободни за използване от всички граждани без необходимост от предварително съгласие и заплащане на възнаграждение. Public domain е правна конструкция, която гарантира свободния достъп на обществеността до знания и култура чрез ограничаването във времето на монопола на авторите върху произведенията им. Идеята зад общественото достояние е гражданите да имат неограничен достъп до произведения, които да използват и трансформират за създаването на нови творби. 2

Важно е да се направи разграничение между режима на произведенията, които са общественото достояние и хипотезите за свободно използванеРазликата е, че чл. 24 и чл. 25 от ЗАПСП се прилагат за произведения, защитени с авторски права, само в изчерпателно изброени случаи, при точно определени условия и за конкретни цели (образователни, научни, информационни). Ако едно произведение е обществено достояние, подобни изисквания и ограничения по правило няма. 

Въпреки това, някои държави уреждат определени изисквания за използването на произведения след изтичането на срока на авторските праваНа места3 все още съществува института на т. нар. domaine public payantпри който гражданите трябва да плащат на държавата определени такси при използването на стари произведения, които след това отиват за подкрепа на млади творци и културни институции. 4

Този институт е съществувал преди и в България5, но днес ограниченията за използване на стари произведения у нас произлизат не от задължителни лицензи, а от наличието на безсрочни неимуществени авторски права.  

Безсрочни неимуществени права 

Споредчл. 34 от ЗАПСПслед изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5които продължават безсрочно. Това означава, че дори и едно произведение да е станало обществено достояние, в сила остават следните две неимуществени права на автора 

  • По т. 4: да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; 
  • По т. 5: да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. 

Правото да се иска посочване на автора не създава особени пречки за последващото използване на произведенията и удължаването му безсрочно изглежда дори естествено. Същественото ограничение за гражданите обаче произтича от второто безсрочно право – правото да се иска запазване на целостта на произведението.  

Тук идва и ролята на държавата при използването на произведения с изтекъл срок на авторски права – съгласно изр. второ на чл. 34 от ЗАПСП, Министерството на културата следи за спазването безсрочните авторски права и по изключение може да разреши промени в произведението. 

Именно тази добавка, че при промени на стари произведения трябва да се иска разрешение от държавата с оглед правомощието ѝ да следи за спазването на правото по чл. 15 т. 5, е пречката пред наистина свободното използване на общественото достояние у нас. Тя е и основанието за налагането на глобата на издателите на съвременния превод на „Под игото“, които не са искали разрешение на държавата, за да издадат преработката. 

Означава ли това, че всъщност в България трябва да се иска предварително разрешение на Министерството на културата преди създаването на каквато и да е производна творба, базирана на произведения с изтекъл срок на защита? Може ли Министерството само „по изключение“ да разреши например създаването на филм по разкази на Йовков или пък превеждането на стиховете на Ботев на френски? 

Отговорът на тези въпроси се намира в тълкуването на съдържанието на правото за запазване на целостта на произведението по чл. 15 т. 5 и съпоставката му с правото на преработка по чл. 18 т. 8 от ЗАПСП. 

Запазване целостта на произведението и правото на преработка 

1. Right of integrity 

Правото за запазване на целостта на произведението (right of integrity) е неимуществено право на автора, уредено още в чл. 6bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 1886г. като 

(…) право да се противопоставя на всяко изопачаване, деформиране или друго изменение на произведението или на всяко друго посегателство във връзка с него, които увреждат честта или репутацията му. 

Конвенцията изрично предвижда, че неимущественото право може да бъде упражнявано само срещу такива модификации на произведението, които „увреждат честта или репутацията“ на автора, т.е. имат изявено негативен ефект 

Според т.5 от уредения в чл. 15 от ЗАПСП списък с неимуществени права, авторът може да се „противопоставя на всякакви промени в [произведението], както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнствоУредбата е почти идентична с тази в Бернската конвенция и също е насочена към действия, които засягат честта и достойнството на автора.  

Но независимо дали негативното влияние върху репутацията на автора е изрично предвидена представка, същността на неимущественото право е защитата на оригиналния начин на изразяване на автораПравото за запазване на целостта гарантира, че произведението ще бъде запазено във вида, в който автора го е създал, и никой няма да има право да по променя. 6

2. Right of adaptation 

Правото на преработка (right of adaptation”) е имуществено право на автора, което му дава монопол върху всички форми на преработка и му позволява да печели от създаването на производни творби (както например George R. R. Martin печели от екранизацията на Game of Thrones).  

Според чл. 18 ал. 2 т. 8 от ЗАПСП форми на преработка са:  

  • приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведениетоно и 
  • използването му за създаване на ново, производно от него произведение; 

Имущественото право на преработка е корелативно свързано с неимущественото право за запазване на целостта на произведението и безспорно включва в себе си правото за внасяне на промени в произведението. Преработката обаче обхваща и правото за създаване на производни творби, базирани на оригиналното произведение.  

Преводите и производните произведения са самостоятелен обект на авторско правокато съгласночл. 9. от ЗАПСПправата принадлежат на лицето, което ги създава. Това означава, че ако в резултат на преработка се създаде творба, която е изрично обозначена като производна на оригинала и с различен автор, налице ще бъде ново производно произведение, а не внасяне на промяна в оригинала.  

Целостта на произведението и оригиналния израз на автора не са нарушени – новата творба се обозначава не като негова, а като превод или преработка с различен автор. Ако безсрочното неимуществено право на автора се разпростираше и върху създаването на производни творби, то тогава целият смисъл на ограниченото времетраене на авторските права би се изпразнил от съдържание.  

Клетниците отвръщат на удара 

До този извод стигат и съдилищата във Франция, където също има безсрочно право на запазване целостта на произведението (droit au respect de l’intégrité de l’oeuvre)Там преди няколко години наследниците на Виктор Юго подават иск в опит да предотвратят издаването на продължение на Клетниците, позовавайки се на безсрочното право на автора. 7

Съдилищата отхвърлят иска като постановяват, че веднъж щом една творба стане обществено достояние, тя е свободна за адаптиране и правото на обществото да създава нови произведения не може да бъде ограничено. Според тях нарушение на неимущественото право може да има единствено ако се установи, че достойнството и интересите на автора действително са засегнати от преработката8(нещо, което разбира се е изключително трудно за доказване). 

Каква е ролята на държавата 

Правото на гражданите да създават произведения и да използват за тази цел съществуващите творчески постижения и наследство, е неизменна част от уредбата на авторското право Ограничаването авторското право във времето е израз именно на неговия баланс с правото на обществото на достъп до знание, култура и творчество 

Използването на предходни произведения за създаването на нови е неизменна част от творческия процес, която не може да бъде отнемана безпочвено чрез разрешителен режимАко новите произведения не се представят като творби на първоначалния автор, то нарушение на целостта на оригиналното произведение много трудно може да бъде установено 

Министерството на културата има правомощието да следи за запазването на безсрочните права на авторите, но то следва да се упражнява само при доказано нарушение на неимуществените права, а не за да спира и наказва създаването на нови произведения. Противното би означавало, че държавата има правото да решава кой и как може да развива творчеството, и то „по изключение“. 

Поискай консултация

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn
  1. Вж. Christina Angelopoulos. The Myth of European Term Harmonisation: 27 Public Domains for the 27 Member States, available at: http://ssrn.com/abstract=2145862  
  2. World Intellectual Property Organization, 2003. Guide to the Copyright and Related Rights Treaties Administered by WIPO: And Glossary of Copyright and Related Rights and Terms, WIPO;
    European Union Intellectual Property Organization. Derivative Use of Public Domain Content – Film Industry Focus, available at: https://euipo.europa.eu/tunnel-web/secure/webdav/guest/document_library/observatory/documents/publications/public_domain/Full_Final_Report_Public_Domain.pdf
  3. Днес предимно в африкански държави – Алжир, Кения, Руанда, Сенегал, Република Конго, Парагвай. В миналото обаче такива режими е имало в България, Румъния, Италия, Франция, Югославия и др. Вж. UNESCO (27 May 1949), Domain Public Payant (PDF), Paris
  4. Идея, предложена първоначално от Виктор Юго по време на негова реч пред Congrès littéraire international през 1878. Вж. World Intellectual Property Organization, 2010. Scoping Study on Copyright and Related Rights and the Public Domain, available at: https://www.wipo.int/edocs/mdocs/mdocs/en/cdip_4/cdip_4_3_rev_study_inf_1.pdf
  5. [1] UNESC. Domaine Public Payant, Copyright Bulletin, vol.XVI, no 3, 1982, 49.
  6. DE WERRA, Jacques. The moral right of integrity. In: Research handbook on the future of EU copyright. Cheltenham, UK : E. Elgar, 2009. p. 267-285
  7. Cass. 30 january 2007, JCP G, 2007, p.29, note C. Caron; CA Paris, 19 December 2008, Communications – Commerce Electronique, Mars 2009, p. 26.
  8. World Intellectual Property Organization, 2010. Scoping Study on Copyright and Related Rights and the Public Domain, available at: https://www.wipo.int/edocs/mdocs/mdocs/en/cdip_4/cdip_4_3_rev_study_inf_1.pdf

© 2020 Linx.bg

logo-footer