Какво да правим, когато се разделяме с хостинг и уеб поддръжка? 

Много наши клиенти напоследък се оплакват от недобронамерени доставчици на хостинг услуги и уеб поддръжка, които отказват да предадат създадените по възлагане бази данни. Такива са и случаите, в които агенции за дигитален маркетинг създават за чужда сметка профили онлайн платформи (напр. Google Ads), от което възникват определени натрупвания от полезна и подредена информация (статистики, профили на клиенти и т.н.). Доставчиците на услуги имат очевиден интерес да използват данните за свои цели след като изпълнят задълженията си по разработване и поддръжка, като много от тях правят това без разрешение след прекратяване на договора с техния възложител.

И така възниква въпросът: Имаме ли права върху базите данни и какво можем да направим, за да си ги върнем след като вече не са ни необходими услугите по хостинг и уеб поддръжка? 

Отговорът е – да, определено. Базите данни на уебсайт са особен обект на закрила, чиято уредба се намира в Закона за авторското право и сродните му права. Правото върху тяхното съдържание не е нито авторско, нито сродно, а особено sui generis право, което дава защита на съществената инвестиция, направена за създаването им. Носител на правото не е хостинг компанията или уеб програмиста, които поддържат базите, а лицето, което им го е възложило и плаща за това.   

Какво са бази данни и кога се създават такива при хостинг и уеб поддръжка? 

Обикновено, когато поръчваме изработката на уебсайт за наша фирма или дейност, искаме той да си взаимодейства с посетителите и да събира информация от тях по определен начин. Затова и повечето уебсайтове днес са динамични, т.е. променят съдържанието си според предварително заложени в тях параметри и скриптовеЗа да могат да изпълняват всички свои възможности и функционалности, динамичните уебсайтове имат нужда от база данни 

Базите данни са съвкупност от данни, подредени систематично или методично, които са индивидуално достъпни по електронен или друг път. При създаването на уебсайтове най-разпространени са релационните (от англ. relation – връзка), или още SQL бази данни, които подреждат въведената в тях информация под формата на таблици, наподобяващи тези в Excel. Такива са например базите данни с потребителски имена и пароли на потребителите на даден уебсайт.  

Достъп до базите данни има администраторът на уебсайта, който и ги управлява чрез собствен профил. Обикновено обаче фирмите не администрират собствените си сайтове, а възлагат дейностите по хостинг и уеб поддръжка на специализирани изпълнители. По този начин на доставчиците на услуги се предоставя достъп до голям обем от информация, който е от изключително значение за собствениците на уебсайта. Не винаги обаче договорите между двете страни уреждат подробно правата и предаването на достъпа до базите данни след прекратяването на услугата, като това създава предпоставки за злоупотреби от страна на някои изпълнители. Настоящата статия разглежда законовите средства за защита, с които разполагат възложителите, именно когато ясни договорни уговорки липсват. 

Какви права може да съществуват върху бази данни?: 

Правният режим върху базите данни е уреден на европейско ниво в Директива 96/9/ЕО за правната закрила на базите данни, която е транспонирана в българския Закон за авторското право и сродните му права. Закрилата обхваща две основни направления: 1) sui generis право върху базата данни и 2) авторско право върху нейната структура.  

  1. Sui generis право върху базите данни 

Правото върху бази данни е уредено в ЗАПСП и Директива 96/9/ЕО като особено sui generis право, което се предоставя не поради наличие на оригиналност, а поради вложената инвестиция. Според обобщеното становище на Съда на Европейския съюз по дело С-304/07, “целта на обособеното право е да обезпечи инициативата за структуриране на нарастващия обем от информация като гарантира ангажирания в тази насока значителен ресурс без оглед на неговото естество”. Именно затова носител на правото върху бази данни е техният производител – физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение (чл. 93б ЗАПСП).   

Производителят ще се ползва със закрилата на закона, ако е направил съществена инвестиция в количествено или качествено отношение за придобиване, проверка или оформяне на съдържанието на формираната структура. Съдът на Европейския съюз изрично подчертава, че при изследване на въпроса дали е направена съществена инвестиция, трябва да се оцени ресурсът, вложен в самото съставяне на базата данни т.е. в намирането на различните източници и систематизирането им, а не инвестицията в създаване на самите данни, включени в базата (C-203/02C-338/02).  

Това означава, че ако сте вложили значителни ресурси, в това число и не само финансови, за създаването на базата данни на вашия уебсайт – напр. за привличането на посетители, събирането на техни предпочитания, отговори и т.н., то ще имате специално право върху нея като производител. Важно е да се отбележи, че специалното право върху базата данни е напълно различно и отделно от авторското право върху самото й съдържание – възможно е базата данни да е съставена от части, които са публично достояние или напълно лишени от оригиналност (напр. потребителски имена, графици и т.н.) и пак върху тяхната структурирана съвкупност да възникне sui generis право.  

 2. Авторско право върху структурата на базите данни 

Sui generis правото върху базите данни не изключва възможността за възникване на авторски права. Те обаче не принадлежат на производителя, а на автора/създателя на базата данни. За да бъде налице годен обект на авторско право, според ЗАПСП и задължителната практика на СЕС, е необходимо да бъде налице оригиналност – т.е. произведението да бъде “израз на собственото интелектуално творение на автора” (C-5/08).  

Поради самото естество на базите данни, при създаването им трудно би могъл да се установи елемент на оригиналност, но има конкретни хипотези, в които възникването на авторски права е възможно. Създателят на базата данни може да прояви творчество при изграждането на структурата на базата данни – напр. да подреди и подбере данните по особено оригинален начин. Авторскоправната защита в този случай обаче се разпростира единствено върху структурата и не обхваща самото съдържание на базите данни, за разлика от особеното право на производителите.  

Докато sui generis правото на производителя възниква за възложителя, който прави инвестицията в създаването на базата данни, то авторското право защитава оригиналността на изпълнителя. На практика конкуренция между двете права няма, тъй като те обхващат и защитават различни елементи: върху една и съща база данни може да има едновременно авторско право и право на производителя по чл. 93в ЗАПСП. Още повече, чл. 93д от ЗАПСП изрично посочва, че правото върху бази данни възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.  

Какви права имат производителите на база данни? 

Производителят на базата данни се ползва със защита относно нейното съдържаниепоради вложената инвестиция за събирането и систематизирането на данните. ЗАПСП урежда в чл. 93в двете основни права, с които производителят се ползва 

  1. Право да забрани извличането на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез постоянно или временно пренасяне върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма (чл. 93в ал. 1 т. 1 ЗАПСП).  

Понятието “извличане” следва да се разбира в контекста на Директива 96/9/ЕО и задължителните тълкувания на СЕС, както изрично посочва ВКС в Решение № 218 от 16.06.2015 г. по т. д. № 199/2014 г., ТК, I ТО. По делото C-545/07 СЕС се произнася, че понятието „извличане“ следва да се разбира „в широк смисъл, като означаващо всяко неразрешено действие на присвояване на цялата или на част от съдържанието на база данни, като в това отношение естеството и формата на използвания начин на действие са без значение.” Понятието „пренасяне“ е дефинирано като дейност, чийто резултат е фиксиране на информацията на носител, различен от този, на който се съхранява оригиналната база данни и без значение за наличието му остава продължителността на последващото фиксиране на информацията.  

 2. Право да забрани повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път (чл. 93в ал. 1 т. 2 ЗАПСП) 

Докато т. 1 на чл. 93в, ал. 1 урежда извличането и пренасянето на базите данни като нарушение, то т. 2 осигурява защита срещу последващото използване на съдържанието на базите данни без разрешението на производителя. „Повторно използване“, според дефиницията в Директива  96/9/ЕО, означава каквато и да е форма на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване. 

Как може да се реализира защитата на базите данни пред съд? 

Защитата срещу извличането от база данни и срещу повторното използване на съдържанието им се осъществява чрез исковете по чл. 95б ал. 1 от ЗАПСП, както и чрез осъдителния иск за обезщетение по чл. 95 от ЗАПСП. Исковете по чл. 95б са специални и включват: 

  1. установяване факта на нарушението;  
  2. преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;  
  3. изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените бази данни; 
  4. изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения; 
  5. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. 

На първо място, за да предостави съдът търсената защита, в процеса трябва да бъде установено качеството производител на база данни. Това означава, че тежестта е на ищеца да докаже с конкретни факти реално вложеният ресурс за създаването на базата данни. Ако производителят не успее да докаже направена съществена инвестиция, то за него няма да възникне право върху базата данни.    

Най-често предявявани в съда са установителният иск по т. 1 и осъдителният по т. 2като преценката за търсената защита зависи от това дали нарушението е прекратено към времето на подаване на исковата молба, или все още продължава. Важно е в процеса да се установи и моментът на настъпване на нарушението, тъй като той е от значение за претърпените от ищеца вреди и съответно за размера на обезщетението по чл. 95 ЗАПСП (Решение № 218 от 16.06.2015 г. по т. д. № 199/2014 г. на ВКС, I ТО).  

Съгласно чл. 96а от ЗАПСП, при нарушение на право по чл. 93в (право на производителя) или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, по искане на носителя на правото съдът може да наложи следните допълнителни обезпечителни или привременни мерки: 

  1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на базата данни; 
  2. изземване на екземплярите от базата данни за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението; 
  3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;  
  4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение. 

Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните или привременните мерки стават по реда на чл. 389-403 от Гражданския процесуален кодекс, с изкл. на чл. 398, ал. 2 – т.е. ответникът не може да замени без съгласието на носителя на правото върху бази данни допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. 

Имате ли права върху данни в профил в Google AdsGoogle Analytics и др.?  

Освен при създаването и хостването на уебсайтове, бази данни се създават и при управляването на рекламни кампании чрез профили в Google AdsGoogle Analytics и други приложения за таргетирана реклама и анализ на данни. Ads API например предоставя достъп до различни видове данни, систематизирани по рекламни кампании, ключови думи, кликвания, показвания, линквания, разговори и т.н.  

Тъй като това представляват онлайн бази данни, свързани с определена рекламна кампания, производител на базата данни ще бъде рекламираната фирма (за разлика от авторското право, субект на правото върху бази данни може да бъде и юридическо лице), ако успее да докаже направена съществена инвестиция. Базата данни ще бъде неправомерно използвана, ако компанията, на която сте поръчали да осъществи рекламната кампания, извлече данните и ги използва за собствени цели без вашето разрешение. 

Важно при възлагането и управляването на онлайн профили е да предприемем предварително технически мерки, които да ни гарантират контрол върху профила, дори и до него да имат достъп други лица. В повечето случаи най-удачно е ние да имаме администраторски профил, с който можем да предоставим необходимия обем от права на изпълнителя, а при прекратяване на услугата – да ги отнемем. По този начин ще сме сигурни, че щом договорът преустанови своето действие, единствено ние ще имаме достъп до базите данни.  

Заключение

Най-добрата защита на базите данни разбира се е превантивната. Има множество технически и организационни мерки, които могат да се предприемат, за да предотвратят неправомерното използване на бази данни след изтичането на срока на договор за хостинг или уеб поддръжка. Те могат да бъдат предприети както на договорно ниво чрез сключване на изрични клаузи, така и на техническо ниво чрез ограничаване на правата на изпълнителите.   

Дори и да сте изпуснали момента за превенция, начин да защитите базите данни на вашия уебсайт съществува. Като производител на бази данни вие може да се ползвате със защитата на закона но при условие че успеете да докажете пред съда две основни предпоставки: 1) съществена инвестиция в изграждането на базите данни и 2) неправомерното им използване от страна на нарушителя.  

Поискай консултация

*Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2020 Linx.bg

logo-footer