Когато мислим за алгоритми и техните възможности, не мислим интуитивно за създаване на творчество. Напротив – математическата праволинейност на програмата често се противопоставя на свободния избор и креативното мислене на човека. Ние сме тези, които изразяват индивидуалността си чрез изкуство и това е едно от най-присъщите ни умения. Или поне доскоро е било така.
Най-скорошният пример за изкуство, генерирано от изцяло от алгоритъм, което успя да достигне до масовите медии, е картината “Портретът на Едмонд Белами”, която беше продадена на търг в САЩ миналата година за впечатляващите $432,000. Заслужава да се спомене и амбициозният проект „Следващият Рембранд“, който съживи чрез софтуер творчеството на холандския художник 350 години след смъртта му. Историята на компютърно генерираното съдържание не свършва тук – има много примери за алгоритми, които създават автономно музика, изображения и дори романи. Поради бързината на създаване на съдържание чрез алгоритми, възможностите за адаптация на процеса и все по-впечатляващите резултати, някои експерти изказват мнението, че до 2022 около 30% от цифровото съдържание ще бъде генерирано с помощта на изкуствен интелект.
Нарастващият дял на произведения, които не са резултат изцяло на човешка творческа дейност, както и заявеният интерес на бизнеса към потенциала на технологията, правят все по-наложително изясняването на авторскоправния режим на компютърно генерираното съдържание.
Какви са начините за създаване на произведения чрез алгоритми?
Възможните приложения на алгоритмите в творческия процес са много, но повечето попадат в една от следните хипотези:
- Софтуерът е само средство за създаване или редактиране на произведение, което е изцяло плод на творческата дейност на автора (напр. Photoshop).
- Творецът сам създава алгоритъм, който определя как ще изглежда крайното произведение (т.нар. “алгоритмично изкуство”). Алгоритъмът в този случай е “рецепта” за генериране на съдържание според визията на твореца и може да обхваща код, функции и всякакви други данни (input), от които зависи каква ще бъде творбата.
- Конкретният алгоритъм за генериране на съдържание вече е създаден от програмисти. Потребителите на софтуера могат да зареждат данни по свой избор, но не и да контролират начина, по който ще изглежда крайното произведение (напр. Deep Art Filters, Deep Dream Generator).
- Алгоритъмът работи изцяло чрез изкуствен интелект, за да създава ново съдържание. В този случай програмата сама се „учи” от голяма база данни и дори създателите ѝ не могат да определят на какъв принцип ще бъде генерирано произведението. В този случай образно казано програмата е тази, която взема „творческите решения”, определящи крайния резултат (напр. Creative Adversarial Networks).
Предизвикателства пред авторскоправния режим
Първата от горепосочените хипотези класическа и масово разпространена днес. Тя не представлява проблем от гледна точка на авторското право – то безспорно принадлежи на автора, който използва софтуера. Това е така, защото той взема самостоятелно всички творчески решения и контролира изцяло крайния резултат. Втората хипотеза може да бъде разгледана като аналогична, въпреки че при нея произведението е генерирано от софтуер. От гледна точка на авторското право е важен фактът, че творецът, създавайки специален алгоритъм за генериране на изкуство, определя самостоятелно конкретните стъпки за създаване на произведението и така контролира крайния му изглед. Именно затова “алгористите” (термин, измислен от основателите на алгоритмичното изкуство) имат авторски права върху произведенията, генерирани от техните алгоритми.
По-голямо предизвикателство пред авторскоправния режим обаче представляват хипотезите, в които крайният резултат не зависи от замисъла на използващия софтуера, а определящ до различна степен е изкуствен интелект. Именно върху тези случаи ще се фокусира настоящата статия. Има ли изобщо авторско право върху произведения, които са създадени без потребителят на софтуера да контролира крайния резултат? Може ли в тези случаи програмистите да претендират авторски права? Има ли хипотези, в които авторското право се поделя между създателя на алгоритъма и използващия програмата, или произведенията би следвало да бъдат обществено достояние?
Тези въпроси тепърва ще придобиват все по-голямо значение с разширяването на бизнес приложенията на компютърно генерираното съдържание. Малко законодателства уреждат изрично права върху алгоритмични произведения. В повечето случаи, за да разберем какъв е авторскоправният им режим, трябва да анализираме законодателство, създадено да отрази класическата връзка между твореца и неговото изкуство.
Може ли компютърно генерираното съдържание да бъде обект на авторско право? Проблемът за оригиналността.
За да бъде едно произведение обект на авторски права, то на първо място трябва да бъде „оригинално“. Различните законодателства обаче не влагат едно и също значение в този термин и възприемат разнообразни подходи относно нивото на оригиналност, което дадено произведение трябва да има, за да бъде обект на права. Според американската система оригинално е всяко произведение, което е създадено независимо, т.е. не е пряко копирано от другo, и притежава поне минимален елемент на креативност (Feist v Rural Telephone Service). От друга страна, Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че едно произведение е оригинално, ако е продукт на интелектуалната дейност на своя автор (Infopaq). Могат ли тогава произведения, генерирани чрез алгоритми, да изобщо да бъдат оригинални?
При генерирането на произведения изцяло от изкуствен интелект (AI), той може да се обучава сам от големи бази данни и да достигне до непредвидени от програмистите резултати. В този случай критерият за оригиналност трудно може да бъде изпълнен, поради липсата на човешка интелектуална дейност при създаване на крайното произведение. Креативността на творбата в случая не произтича от човешки замисъл, а от начина на действие и самообучението на изкуствения интелект. По средата между изцяло AI-генерираното произведение и алгоритмичното изкуство е хипотезата, при която имаме частичен принос към резултата както на програмиста, така и на потребителя.
В тези случаи програмистът измисля своеобразна “машина” за генериране на съдържание, т.е. той взима творческите решения относно функционирането на алгоритъма, като по този начин определя как чрез него се създават нови произведения. В тази своя дейност той наподобява алгориста. Потребителят, от друга страна, избира във всеки конкретен случай какво да сложи в алгоритмичната машина и евентуално кои от предварително зададените настройки да избере. Той обаче не може да контролира крайния резултат, защото генерираното съдържание зависи единствено от начина, по който работи алгоритъмът. На практика определящи за генерираното произведение са: 1) решения на програмиста; 2) решения на потребителя; 3) алгоритмичната обработка.
Създаденото по този начин произведение обаче остава до голяма степен резултат на автоматизация, а не на директен творчески принос на няколко автори, както би било в хипотезата на съавторство. Трудно би могло да се обоснове, че решенията на потребителя и на програмиста са израз на тяхна творческа дейност във връзка със създаване на конкретното крайно авторско произведение. От една страна, програмистът вече има авторски права върху софтуера като продукт на независимата му интелектуална дейност. Всяко от генерираните произведения обаче не зависи пряко от неговата оригиналност, а е опосредено чрез действията на потребителя и на самия алгоритъм, ако е самообучаващ се. Потребителят, от друга страна, единствено зарежда данни, които да бъдат обработени изцяло според метода на работа на софтуера. Той пуска машината за генериране на съдържание в действие и ѝ казва върху какво да работи – дейност, при която трудно бихме могли да открием творчески елемент.
Доказването на наличие на авторова оригиналност, независимо дали на програмиста, или на потребителя, се оказва основната пречка пред авторскоправната защита на компютърно генерираното съдържание. И двете страни имат принос към облика на генерираното произведение, но доколко той отговаря на съществуващите изисквания за оригиналност е въпрос, отворен за дискусия.
Програмист или потребител: ако има авторски права, кой е техният носител?
За да преодолеят проблема за наличието на оригиналност, някои законодателства създават специални разпоредби, уреждащи авторството върху алгоритмични произведения. Пионер в тази област е Великобритания. По смисъла на техния Copyright Designs and Patents Act, автор на компютърно генерирано съдържание е „човекът, който е направил необходимите приготовления за създаването на творбата“ (the person by whom the arrangements necessary for the creation of the work are undertaken). Разновидности на тази разпоредба са възприети и в държави като Ирландия, Нова Зеландия, Индия и Южна Африка. Според всички тези законодателства автор на компютърно генерирано произведение е човекът, който е направил възможно неговото създаване, като по този начин на практика се преодолява изискването за оригиналност.
В повечето хипотези автор ще бъде програмистът – човекът, създал алгоритъма и измислил модела, на базата на който се генерира произведението. Това ще бъде безспорно така в случаите, в които програмистът управлява целия процес – избира данните, на основата на които се генерира произведението, и прави конкретните модулации според резултата, който цели. По-интересна обаче е хипотезата, в която алгоритъмът е създаден от един човек, но друг подбира данните и прави конкретните настройки, на база на които се създава съдържанието. В този случай, съгласно уредбата във Великобритания, следва да се направи анализ на това какъв е индивидуалният принос на участващите в създаването на произведението, което определено не е лесна задача. Според конкретната ситуация носителят на авторското право може да бъде програмистът, потребителят, може би дори и двамата в съавторство, или нито един от тях.
В останалите държави, в това число и на европейско ниво, изрична законодателна уредба на авторското право върху компютърно генерирано съдържание няма. Това означава, че относно произведенията на алгоритми ще се прилагат общите правила и изискването за наличие на оригиналност ще важи с пълна сила. На практика, според повечето авторскоправни закони в момента, освен ако не се докаже наличие на оригиналност при създаването на компютърно генерираното съдържание, то няма да се ползва с авторскоправна защита и ще бъде обществено достояние.
Различни законодателни подходи
Законодателната уредба във Великобритания е резултат от разликата между авторскоправната традиция на Острова и в континентална Европа. В Обединеното кралство вложеният труд на автора в много случаи се смята за достатъчно основание за възникване на авторскоправната закрила. Това е т.нар. “sweat of the brow” доктрина в авторското право (University of London Press v University Tutorial Press, Cummins v Bond). В САЩ този принцип също е имал своето значение, но е отречен с основополагащото дело Feist Publications v. Rural Telephone Service през 1991 год.
В Европа, от друга страна, от самото начало на авторскоправната уредба водеща е връзката на произведението с автора и затова неимуществените или “моралните” права на твореца са от много по-голямо значение. Въпреки това в европейското законодателство също има примери за авторскоправна защита върху обекти, които не са непременно резултат на творческа дейност. Класически пример за това са базите данни, чийто авторскоправен режим е уреден с Директива 96/9/EК. При тях акцентът е поставен върху инвестицията на време и ресурси за създаването им и затова се ползват с изрична законодателна закрила въпреки липсата на оригиналност.
Следователно пред Европа съществуват два основни пътя относно авторското право върху компютърно генерираното съдържание. От една страна, изрична уредба може да не бъде въведена или пък алгоритмичните произведения могат да бъдат изключени като обект на авторски права. В този случай облагодетелствани ще бъдат потребителите, които ще разполагат с все по-разширяваща се база от нови произведения без авторско право, които ще бъдат свободни за използване, ремиксиране и редактиране. Законодателството може да тръгне и в друга посока – а именно да вземе пример от специалната уредба, вече съществуваща във Великобритания, и да даде авторскоправна защита на инвестицията в програми за генериране на съдържание.
Ще има ли AI автори?
Отговорът на въпроса каква може да бъде бъдещата уредба на правата върху алгоритмични произведения зависи предимно от поставените цели пред авторскоправния режим. Авторските права представляват вид временен монопол, гарантиран от държавата, който позволява на авторите да получават приходи от произведенията си. Това, от своя страна, има за цел да действа като стимул за авторите да създават повече произведения и по този начин да развиват изкуството, литературата и науката. При определяне на авторскоправния режим върху компютърно генерирано съдържание следва да се преценят отговорите на въпроси, свързани с целта на авторскоправната защита. Ще действа ли тя стимулиращо за създаването на компютърно генерирано съдържание, или достатъчно причини за все по-широкото му приложение вече съществуват? Чии интереси трябва да се поставят на първо място – тези на бизнеса или на потребителите?
Решението да се дадат авторски права върху компютърно генерирано съдържание на програмистите едва ли е най-подходящият подход по редица причини. От една страна, те вече имат авторски права върху написания код като литературно произведение. В САЩ те имат възможността включително и да патентоват софтуера си. Тези права на интелектуална собственост са гарантирани именно, за да стимулират създаването на повече програми. Програмистите вече имат стимул да разработват AI, независимо от съществуването на бъдещи авторски права върху генерираното съдържание и затова осигуряването на още един слой защита върху алгоритмичните произведения не е оправдано от целева гледна точка. Под въпрос е и доколко осигуряването на монопол върху всички потенциални произведения, които могат да бъдат създадени от даден софтуер, е в интерес на обществото.
Възникването на авторски права за потребителите като ползватели на софуера не е оправдано не само поради липсата на творческа дейност, но и от целева гледна точка. Екзотичната хипотеза за AI автор също не може да бъде подкрепена, дори и без да се навлиза в доктриналните проблеми за съществуването на права за изкуствен интелект. Подобна уредба не би изпълнявала целта на режима на защита на права на интелектуална собственост, а именно да гарантира доход на авторите от техните творби, за да стимулира създаването на повече произведения. Авторскоправната защита не е самоцел. Тя създава съществени ограничения за свободния достъп до информация, които са оправдани единствено в името на значим обществен интерес. Авторски права върху компютърно генерирано съдържание не следва да има не само заради липсата на оригиналност, но и защото подобна уредба не е в хармония с европейската уредба на правата върху интелектуална собственост.
