spekula-covid19

Кого засягат  промените в Закона за защита на потребителите и ще доведат ли те до реално контролиране на цените?

* След вето на Президента на България и прегласуване в Парламента на Закона мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) от 23.03.2020г., тълкуваните тук нови разпоредби отпаднаха. Което прави настоящата статия неактуална. За сега.

Вчера с Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) се приеха изменения в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с които се въведоха ограничения при определянето на цените на стоките и услугите за срока на извънредното положение в България. Законът все още не е публикуван официално, но сме извадили текста на това изменение от Доклада на комисията по правни въпроси към Парламента преди 2-то четене на Закона от 20-ти март 2020г. Може да го видите в края на статията.

Предложението беше направено от Корнелия Нинова и група депутати от БСП с цел да се предотврати очакваната спекула с цени на стоки и услуги за срока на извънредното положение. Но, вместо ограничението да се отнася за отделни рискови стоки/услуги от първа необходимост, за които реално има опасност от недобросъвестни търговски практики, то беше въведено общо и то в ЗЗП, а не в ЗМДВИП. Наред с това има много несъвършенства и неясноти в законодателния текст, които ще създадат проблеми пред държавата и бизнеса при прилагането му.

Всички тези обстоятелства означават, че намеренията на депутатите най-вероятно няма да се осъществят.

За кого се отнася забраната?

В текста на чл.177б се посочва, че задължените лица по тази норма са „всички стопански субекти“, които продават стоки и услуги на „населението“. И двата ключови термина – „стопански субекти“ и „населението“ не са легални, но от гледна точка на системното им място в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и българското законодателство, лесно могат да бъдат разтълкувани.

Стопанската дейност е търговска дейност, съгласно т.13 на пар.1 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Следователно стопанският субект е търговец, а съгласно т.2 от пар.1 на ДР на ЗЗП (където се намира тази норма):

„Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.“

Казаното до тук помага да отключим и другото понятие „населението“, което очевидно следва да отговаря на дефиницията за „потребител“ по т.1 от пар.1 на ДР на ЗЗП, а именно:

„Физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“

От тук следва първият много важен извод, че ограничението за спекулата не се прилага по отношение на сделки между търговци или други сделки, при които 1-та страна не е потребител.

Как се определя референтната цена?

Законът определя три различни хипотези, при които действат различни ограничения на цените. Общото между тях е, че те почиват на референтни цени, които и в трита случая са неясни, непрецизни и създават възможности за заобикаляне.

Продължавана продажба:

Това е продажба на стоки и услуги, които до този момент търговецът е продавал в рамките на дейността си. След изменението на закона търговецът вече е длъжен да ги продава на същата цена, на която ги е продавал до този момент. По-конкретно референтната цена е средноаритметичната за стоката/услугата за последните 3 месеца преди извънредното положение. Тя се доказва чрез данни от касови апарати или такива за банкови/картови разплащания.

Тук ще бъдат проблематични въпроси свързани с това за кои точно стоки и услуги смятаме средноаритметичната цена. Защото, ако е хляб „Добруджа“ или бял ориз, е лесно да се намерят исторически записи за еквивалентните продажби. Но какво става, ако продаваме артикул „дамско бельо“, чиито цени варират 10 или 20 пъти?

Продажба на нови стоки:

Законът предвижда, че ако търговецът няма данни за касови или банкови плащания на цената на стоките, то следва да ги продава не повече от 20% над „цената на придобиване“. Освен ако някой не е унищожавал историята на продажбите си или не е прехвърлил дейността си на друг фирма, тази хипотеза ще се прилага най-вече при продажба на нови стоки. С основание можем да очакваме, че тези нови стоки в ситуацията на извънредно положение ще бъдат свързани със задоволяването на основни потребности – маски, костюми, лекарства и т.н.

„Цена на придобиване“ също не е легален термин, но можем да намерим ориентир в за определянето й в НСС №2 – Отчитане на Стоково-Материалните Запаси като „Разходи за придобиване“. От там става ясно, че в тази цена влиза цената на самата стока, транспортни и товарни разходи, както и някои други. Не влизат разходи за реклама, административни, финансови и т.н.

Разбира се, нормата следва да подлежи на корективно тълкуване за търговците, които са и производители. За тях трябва да важи правилото със себестойността.

Продажба на нови услуги:

В аналогична на предната ситуация, но за услуги, законът предвижда ограничение до 20 процента над „себестойността“ им. Това понятие е много широко и подлежи на интерпретации и свободна „стъкмистика“. То най-общо включва т.нар. „основни разходи, свързани с дейността“. И тук влизат разходи за работна заплата, офис, реклама, консумативи, машини и т.н.

Кой ще смята референтната цена и какви са санкциите?

С оглед систематичното място на тази норма в ЗЗП и чл.191 от същия закон става ясно, че органът, който ще следи за спазването на правилата срещу спекулата е Комисията за защита на потребителите (КЗП).

По време на извънредното положение не можем да очакваме проверки на място от горките им инспектори, които трябва да контролират задължените лица по един куп закони. Но те ще могат да изискват всякакви документи, свързани пряко или косвено с нарушение на закона, включително платежни и касови такива, както и могат да  разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на закона.

За нарушение на закона ще се налага имуществена санкция в размер на 5% от оборота през годината, предхождаща настъпването на извънредните обстоятелства, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева.

На юридическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушението, се налага имуществена санкция в размер на седем на сто от оборота им през предхождащата година, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30 000 до 200 000 лева.

При положение че лицата нямат дейност през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата, се налага имуществена санкции от 20 000 до 100 000 лева.

Ако търговците не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги, им се налага имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лева.

Последици:

В обобщение може да се каже, че тези разпоредби в Закона мерките и действията по време на извънредното положение може и да са мислени с добри намерения, но са зле формулирани и дават възможност за заобикаляне. Съответно резултатът няма да е добър от прилагането им.

Дори и да са ефективни, подобен род норми могат да се окажат много вредни, особено когато са така широко формулирани. Ако действително има опасност от спекула със стоки от първа необходимост (храна, лекарства и др.), то кому е необходимо да се налагат ценови ограничения за всички стоки и услуги от търговския оборот на дребно? Ефектите, до които може да се стигне са:

  • Блокира се възможността на търговците да имат по-гъвкава политика и така да оцелеят. Кой ще ги компенсира за това, че други артикули пък им пада цената, защото няма търсене?
  • Само 20% печалба означава търговците да не са стимулирани да набавят дефицитни стоки, чието производство или внос са рискови. Напр. внос на маски.
  • Стимулира се сивия сектор, където и цените са по-спекулативни, и държавата ще бъде по-ощетена.

Може да се кажат и други критики за ефектите от този закон, но основното остава, че той е много трудно изпълним и от това може да загубят както потребителите, така и бизнеса, така и държавата.

Текст на изменението закона:

Създава се Глава осма „а“ с чл. 177а и 177б от Закона за защита на потребителите:

„Глава осма „а“.

Право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия

Чл. 177а. Разпоредбите на тази глава се прилагат при обявено от Народното събрани извънредно положение или когато е настъпило бедствие, съгласно Закона за защита при бедствия.

Чл. 177б. (1) Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на насе¬ле¬нието предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритме¬тич¬ните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а.

(2) Цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а се доказват на база записите в касо¬вите апарати или получените по банков или картов път плащания.

(3) При липса на записи в касовите апарати плащания по ал. 2 лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят предлаганите от тях стоки на цени, завишени с не повече от 20 на сто от цените на придобиването им, а услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им.“.

  1. Създава се чл. 225е:

„Чл. 225е. (1) За нарушение на чл. 177б на виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 процента от оборота им през годината предхождаща настъпването на обстоятелствата по чл. 177а, а на представ¬ляващите ги физически лица глоба в размер от 20000 до 100000 лева.

(2) На юридическите лицата, които имат пряк или косвен контрол върху лицата извършели нарушение по ал.1 се налага имуществена санкция в размер на 7 процента от оборота им през годината предхождаща настъпването на обстоя¬тел¬ствата по чл. 177а, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30 000 до 200 000 лева.

(3) На физическите лицата, които имат пряк или косвен контрол върху ли¬ца¬та, извършили нарушение по ал.1 се налага глоба в размер от 30 000 до 100 000 лева.

(4) При положение че лицата по ал.1 нямат дейност през годината, пред¬хож¬даща настъпването на обстоятелствата, по чл. 177а им се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лева.

(5) При положение че лицата по ал. 1 не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги, им се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.“.

 

Поискай консултация

*Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2020 Linx.bg

logo-footer