Следваща стъпка по пътя на единния дигитален пазар.
Въпросът за използването и споделянето на данните отдавна е на дневен ред в Европейския съюз. С влизането в сила на GDPR бе въведен единен акт с пряко действие в ЕС, който унифицира режима за защита на личните данни. Този режим обаче вероятно ще се окаже само крайъгълен камък, върху който да стъпи икономиката на XXI век, основаваща се на експлоатацията на данните като изключително ценен ресурс. Сега Европейската комисия насочва вниманието си към предприемане на подобен унифициран подход по отношение на управлението на данните, който включва, но не се ограничава до личните данни.
На 25.11.2020 г. ЕК издаде предложение за Регламент за управление на данните (European Data Governance Act). Актът е първата от няколко мерки, обявени в Европейската стратегия за данните през 2020 г. Регламентът цели да увеличи наличността на използваемите данни, като увеличи доверието в посредниците и усили механизмите за споделянето на данни в рамките на ЕС.
Регламентът допълва Директива (ЕС) 2019/1024 (Open Data Directive), но касае данни, предмет на права на трети лица, които са извън обхвата на Директивата. Той също така е в съответствие с режима на GDPR.
По-конкретно регламентът цели да адресира следните въпроси:
- Преизползваемостта на данните в публичния сектор в ситуации, в които тези данни са предмет на права на трети лица. Данни, предмет на права на трети лица, се определят като данни, които могат да са предмет на регулации за защита на данните, интелектуална собственост или да съдържат търговска тайна или друга чувствителна за търговски цели информация.
- Споделянето на данни между бизнеси срещу възнаграждение под каквато и да е форма.
- Възможността личните данни да бъдат използвани с помощта на “посредник за споделяне на лични данни”.
- Възможността данните да се ползват в обществен интерес. Целта е да се даде възможност на субектите да споделят данните си със специални организации, въведени с Регламента, които се вписват в специален регистър и извършват дейност с нестопански цели. Например лице с рядко заболяване, което решава да предостави данните си с цел да допринесе за медицинско проучване.
Регламентът въвежда широка дефиниция за данни, която надхвърля обхвата на понятието за лични данни по GDPR. “Данни” според Регламента означава всяко дигитално представяне на акт, факти или информация, както и всяка компилация от такива актове, факти или информация, включително във формата на звук, визуален или аудиовизуален запис.[1]
Гарантира се широкото преизползване на данни, като се предвиждат разпоредби, които не допускат сключването на споразумения, които създават или целят да създадат изключително право за преизползване на данните освен в конкретни случаи, когато това е необходимо и оправдано за доставянето на услуга в обществен интерес.
Въвежда се фигурата на посредник на данни – доставчици на услуги по споделянето на данни, които ще събират и организират данни по неутрален начин. Тази дейност ще се върши както от специализирани дружества, така и от дружества, които имат и друга дейност, като във втория случай посредническата дейност трябва да бъде стриктно отделена от другите услуги, включващи споделянето на данни.
Създава се Европейски комитет за иновации в данните (European Data Innovation Board), чиято цел е да улесни прехвърлянето на данни между органите на държавите-членки и споделянето на добри практики.
Предвижда се изграждането на пространства за данни, които се състоят от сигурна технологична инфраструктура и механизми за управление, поставящи си за цел да позволят обмена на данни сред бизнеса и държавните органи по сигурен начин и с ниски разходи. Комисията ще подкрепи установяването и разработването на пространства за данни в 9 стратегически сфери: здравеопазване, околна среда, енергетика, земеделие, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения.
Макар да бе очаквано, че законодателната рамка няма да се ограничи до защитата на личните данни, въвеждането на такъв всеобхватен режим за данните не може да не възбуди едновременно ентусиазъм и притеснение. От въвеждането на фигурите на брокера на данни и организациите с нестопанска цел, обработващи данни в обществен интерес, до амбициозните проекти за пространства за данни, предстои да видим колко от тези предложения ще преминат през Европейския парламент и Съвета. Несъмнено обаче предстоят интересни времена, в които данните все повече ще заемат централно място в икономиките на държавите и в обществения дебат.
[1] чл. 2, т. 1
