Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки ще задълбочи уреждането на отношенията между търговци и потребители

На 23.10.2020г. Министерството на икономиката публикува първи проект на Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки. С него ще се транспонират 2 директиви(Директива (ЕС) 2019/770 и Директива (ЕС) 2019/771), чиято цел е създаване на правна рамка около предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услугисами по себе си, както и стоките, съдържащи цифрови елементи. 

Защо е необходим такъв закон? 

От мотивите към законопроекта става ясно, че Министерството на икономиката е счело, че е наличен правен вакуум в правоотношенията, свързани с цифровите продукти, който може да се запълни единствено с отделен закон. Предоставянето на цифрови услуги и съдържание е вид потребителски договор, но отклоненията от нормалното протичане на такова правоотношение са твърде специфични, с оглед на ускорената цифровизация у нас и по света. Допълнително, това са отношения търговец-потребител, където последният поначало се намира в по-слабо положение. Съответно законодателят трябва да осигури адекватни механизми за защита на потребителя. Към момента документът е публикуван за обществено обсъждане. Очаква се да влезе в сила като закон от 01.01.2022г. Нуждите от рамката, която се очаква да изгради, са няколко: 

  • двете директиви трябва да се транспонират до 1 юли 2021 год. 
  • към настоящия момент действащият Закон за защита на потребителите е прекалено общ, за да служи ефективно на цифровата икономика и нейните специфики.  
  • минимална защита на потребителите при непредоставяне и несъответствие на цифрово съдържание или цифрова услуга и в случаите на несъответствие на стоките с цифрови елементи. 

Какво предвижда законопроектът? 

Основната задача на законопроекта е да гарантира, че потребителят ще получава съответстващи на договора с търговеца цифрови услуги и съдържание. При липса на такива, средствата за защита – искане за привеждане в съответствие, намаляване на цена, рекламация, търговска гаранция и разваляне, следва да запазят икономическия интерес на потребителя.  

Спецификите в тази материя започват с поставянето на няколко легални дефиниции. „Цифровото съдържание“ е законово дефинирано като данни, които са произведени и предоставени в цифрова форма. „Цифрова услуга“ е 2. „Цифрова услуга“ е услуга, позволяваща: 

  • на потребителя да създава, обработва или съхранява данни в цифрова форма или да има достъп до тях ; или 
  • споделянето или всяко друго взаимодействие на данни в цифрова форма, въведени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга. 

„Стока, съдържаща цифрови елементи“ е всяка движима материална вещ, която съдържа цифрово съдържание или цифрова услуга или е взаимосвързана с такива. Такива са например всички смартфони, телевизори, интелигентни часовници и други smart уреди. По отношение на тях продавачите ще отговарят за съответствието на вграденото в тях цифрово съдържание и за свързаните с тях цифрови услуги за целия период на законовата гаранция или за срока на продължителност на договора. 

Законопроектът изключва от обхвата си договори за електронни съобщителни услуги(с изключение на услуги за лични съобщения/личен чат), както и договори за софтуер с отворен код. 

Договорите за цифрови услуги/съдържание трябва да отговарят на обективни и субективни договорни изисквания. Субективните изисквания за съответсвие се отнасят до уговореното в договора. Обективните – до разумните очаквания на потребителите по отношение на цифровот съдържание, услуга и/или стока. Търговецът следва надлежно да информира потребителя за правилното инсталиране, актуализиране и ползване на всяка цифрова услуга. При наличие на спор, за търговеца тежи да докаже, че е предоставил надлежно услугите спрямо договора. Последният не може да ограничи отговорността си, произтичаща от този закон. 

Потребителят разполага с няколко средства за защита при несъответствие на предоставяните му услуги/стоки: 

  • да иска навременно предоставяне на цифровата услуга/съдържание; 
  • пропорционално намаляване на цената за услугата/стоката; 
  • да отправи рекламация(писмено или устно) за отстраняване на несъответствия; 
  • да се ползва от гаранция за стоката; 
  • да отправи жалба до Комисията за защита на потребителите; 
  • да развали договора.

Привеждането на услугата/стоката в съответствие с договора следва да се осъществи от търговеца безплатно. Незначителността на несъответствие може да освободи търговеца от отговорност, но последния трябва да докаже нейното наличие. Законопроектът въвежда като легална дефиниция „търговската гаранция“ за стока като възпроизвежда определението за нея от Закона за защита на потребителите. 

При разваляне/намаляване на цената търговецът дължи връщане на платените суми до 14 дни като използва платежното средство, чрез което ги е получил. Последният не може да налага такси за тези транзакции. 

Законодателят е отчел един особен момент в отношенията между различните субекти при предоставяне на цифрово съдържание. В много случаи изпълнението от страна на прекия доставчик зависи от действията на други, трети лица спрямо договор за цифрови услуги/съдържание. Неизпълнение, пълно или частично, може да възникне по вина на някое от тези трети лица във веригата от сделки, които предшестват доставяне на крайната услуга до потребителя. В този случай за търговеца възниква правото на регресен иск срещу всяко такова трето лицe, отговорно за неизпълнението. Тази норма е императивна и правото, което произтича от нея, не може да се ограничи в последващи уговорки.  

Законът ще отчете и факта, че е възможно лични данни на потребителите да съставляват насрещна престация за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Голяма част от съвременните цифрови услуги са безплатни, но изискват от потребителите лични данни. Законопроектът допълнително ще вмени като задължение за всеки доставчик да се съобразява със законодателството, регулиращо личните данни(Регламент 2016/679 и Законът за защита на личните данни). 

Заключение

Очакваният резултат от влизането в сила и прилагането на Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки е постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез установяване на правила за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. Модернизирането на законодателството следва да отговаря на темповете на цифрова модернизация. Запълването на настоящия правен вакуум предполага едновременно гарантиране на потребителска защита и сигурност в технологичните бизнес отношения. 

Поискай консултация

Share this article :
Facebook
Twitter
LinkedIn

© 2021 Linx.bg

logo-footer

         

You cannot copy content of this page