Оборването на презумпцията  за вина при искове по чл.95 от ЗАПСП 

Какво е необходимо да се докаже, за да се приеме, че нарушителят на авторското право е положил дължимата грижа? 

В днешно време  голяма част от практикуващите юристи все по-често се сблъскват с казуси, свързани с нарушаване на права върху обекти на авторското право. В такива случаи често защитата на ответника е, че той няма вина за извършеното нарушение. Примери за такива възражения са: “невъзможност за установяване самоличността на автора”; “невъзможност за откриване на автора и вземане на неговото съгласие”; “незнание за факта на авторскоправна закрила върху произведението”; “заблуждение на нарушителя, че може да ползва” и т.н.  Достатъчни ли са обаче подобни възражения, за да се счита оборена презумпцията за вина по смисъла на чл.95г, ал.2 от ЗАПСП?  

Ключът е в дължимата грижа 

Твърдя, че, както и при общия граждански деликт, за да се счита оборена презумпцията за вина по чл.95г, ал.1, изр.2 от ЗАПСП, нарушителят следва да докаже, че е положил дължимата грижа. Истината е, че най-често срещаните възражения за липса на вина по същество не разкриват твърдения за обективни добросъвестни действия. По отношение на искове по чл.95 ЗАПСП дължимата грижа в повечето случаи следва да се разбира като активно поведение, изразено в последователност от полагане на усилия за предварително осигуряване на право на ползване върху произведението – обект на авторско право. 

Какво казва съдебната практика по въпроса? 

Отговорността за нарушаване на авторско или сродно на него право представлява разновидност на деликтната отговорност и спрямо нея са приложими всички познати на нас правила относно деликта. Съгласно установената съдебна практика по отношение на гражданската отговорност, за да се приеме едно поведение за виновно, то е достатъчно да е извършено небрежно. Небрежността като форма на вината в гражданското право се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването ѝ / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др. /. [1] 

Съдебната практика приема, че, за да се счита за оборена презумпцията, предвидена в чл.95г, изр.2 от ЗАПСП, лицето трябва да представи доказателства, от които да е видно, че не е могло да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, като тази невъзможност се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултат на неполагане на дължимата от него грижа. В тази връзка под „дължима грижа“ следва да се разбира лицето да е направило усилия, изразяващи се в това:  

  1. Да провери кой е носителят на авторското право върху конкретно произведение, както и   
  2. Да получи съгласие на автора, на лице, което се представя за него или на лице, което се представя за негов представител.  

С оглед на гореизложеното,  за да се счита оборена презумпцията за вина и да се приеме за доказано „полагането на дължима грижа“, следва да бъдат представени доказателства, които да показват, че е извършена проверка във всички възможни източници относно това кой е авторът на произведението, както и какви са условията да се получи съгласието за неговото използване и дали за това трябва да се обърне към съответния автор или към друг правен субект, който е получил правото да го използва. В този смисъл практиката приема, че липсата на посочване на автора върху произведението или фактът, че авторските права върху същото не са вписани в публичен регистър, сами по себе си не водят до невъзможност да се открие кой е авторът на произведението [2]. Ето защо и позоваването единствено на подобни обстоятелства не би довело до успешно оборване на презумпцията за вина. 

Реален пример от нашата практика 

В практиката си ние ежедневно се сблъскваме с казуси, в които клиенти се свързват с нас по повод на нарушени техни авторски права. В тази връзка ще представя накратко един от най-пресните ни случаи, който е свързан с неправомерно използване на фотографии – обект на авторското право. В конкретното дело спорът по същество се концентрира около въпроса дали нарушението на авторското право в случая е извършено виновно и дали действията на ответника съответстват на дължимата грижа, която е следвало да положи преди да започне да използва въпросните фотографии. 

Казусът ни е свързан с  фотограф, който  прави фотографии по поръчка на друго лице (трето за спора), на което срещу възнаграждение отстъпва неизключително право на ползване върху тях. Впоследствие въпросният фотограф установява, че авторските му права върху фотографиите са нарушени от ответника по делото – дружество, което използва същите в търговската си дейност с цел реклама, без да е получило лиценз или разрешение от автора им. Ищецът не е давал под никаква форма съгласие фотографиите му да бъдат използвани от ответника, а последният не е посочил никъде при използването им името на техния автор, както и какъв е източникът, посредством който са придобити. В този смисъл, предявявайки иск по чл.95 от ЗАПСП, ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените вследствие на нарушеното му авторско право имуществени и неимуществени вреди.   

В защитната си линия ответникът по делото  твърди, че не знае и е нямало как да знае, че предоставените му от третото лице фотографии са обект на авторското право, съответно публикува същите с убеждението, че чрез поставянето им на сайта си не нарушава чужди авторски права. Доколкото обаче тези твърдения не са подкрепени по съществото си доказателства, от които да е видно, че същият е предприел някакви активни действия по установяване на това кой е авторът на фотографиите и дали наистина лицето, което му ги е предоставило, има това право, то съдът приема, че презумпцията по чл.95г, изр.2  ЗАПСП не е оборена успешно.  

В конкретното съдебно решение съдът отново потвърждава всичко казано по-горе, а именно че в конкретния случай, за да се счита за оборена презумпцията за вина, незачитането  от страна на ответника на чуждото авторско право следва се дължи на проявлението на външна обективна причина, а не на пропуск в собственото му грижливо поведение, изискващо да провери кой е носителят на авторското право върху конкретно произведение и да се увери, че е получил неговото съгласие за използването на продукта. 

 В мотивите си съдът посочва, че „..полагането на дължимата грижа в поставения за разглеждане случай, преценена през абстрактния модел на грижата на добрия търговец, дава основание да се очаква, че преди да публикува фотографиите на сайта си дружеството е могло да съобрази, че същите имат автор, като създадени в процес на интелектуална дейност, и следователно са обект на авторското право.“ . В този смисъл от мотивите на съда е видно, че ответникът следва да извърши собствена независима проверка и да се увери, че лицето, което му предоставя фотографиите, е оправомощено да извършва такива действия.  При липса на такива доказателства, ответникът трябва да предприеме действия по установяване на комуникация с автора. 

Не на последно място, настоящото съдебно решение показва и отношението на практиката по въпроса с безпрепятствения достъп до произведения на авторското право, които ни предоставя интернет пространството. Видно от решението, фактът, че до дадено произведение – обект на авторското право, съществува възможност за свободен достъп и възможност за изтегляне от интернет, не освобождава лицата, желаещи да използват произведението, от задължението да уредят отношенията по повод използването с автора или друго оправомощено от него лице [3]. 

В заключение на всичко изложено дотук, мога да обобщя, че, за да се счита оборена презумпцията за вина при искове по чл.95 от ЗАПСП, дължимата грижа, която следва да е положил нарушителят, следва да се изразява в поведение, което включва:  

1) Установяване дали произведението е обект на авторско право;  

2) Идентифициране на автора или друго оправомощено от него лице;  

3) Получаване на съгласието от автора или от лице, което се представя за оправомощено от него. По отношение на съгласието, същото следва: 

  • Да е обективирано в необходимата форма (по възможност писмена);  
  • Да е по отношение на целия спектър на използване, включително и за търговски цели (ако случаят е такъв);  
  • Да е с необходимия териториален и времеви обхват; 
  • Да покрива всички останали възможни изисквания, свързани със спецификата на конкретния случай 

Ако тези действия са извършени преди момента на използване, то в повечето случаи би могло да се приеме, че презумпцията за вина е оборена, независимо че по една или друга причина правото на ползване върху произведението не е възникнало.  

Ако имате съмнение, че при използване на дадено произведение ще нарушите нечии права, то, преди да предприемете действие, не се колебайте да се посъветвате със специалист. 

[1] Решение № 260169 от 14.10.2020 г. по т. д. № 1131/2018 г. на Софийски градски съд   

[2] Решение № 260161 от 2.03.2022 г. на СГС по т. д. № 707/2021; Решение № 1196 от 31.10.2022 г. по т. д. № 2132/2021 г. на СГС; Решение № 1449 от 16.12.2022 г. на СГС по т. д. № 2136/2021 г.; Решение № 1196 от 31.10.2022 г. по т. д. № 2132/2021 г. на Софийски градски съд

[3] Решение № 104 от 28.11.2023г. по в.т.д. №213/2023г. на Апелативен съд – Бургас 

Мария Такова

Адвокатски сътрудник

    *Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

    Поискай консултация

     

      *Първоначалната консултация има за цел да Ви ориентира какъв тип услуга Ви е необходима във Вашия случай и колко струва тя. Съгласно, чл.9 и 45 от Закона за адвокатурата и чл.5 от Етичния кодекс на адвоката, опазването на Вашите тайни е наша основна мисия и клетвено задължение.

      ПУБЛИКАЦИИ

       

      Готови ли сте за DSA?

      Регламентът за цифровите услуги започна да се прилага от 17 февруари 2024 г.      Още

      Поискай консултация