Едни от най-често нарушаваните авторски права онлайн са тези на фотографите. Особено в България широко разпространено е мнението, че ако нещо е качено в интернет, то автоматично е свободно за използване (напр: “Източник – Google”). Без значение обаче дали могат да бъдат свалени от Google Images, или не, снимките са валидни обекти на авторско право и тяхното ползване трябва да става само след разрешение/лиценз.
Адвокатите на “Господинов и Генчев” вече имат зад гърба си десетки успешни дела за обезщетение на откраднати в интернет снимки и други обекти на интелектуална собственост. Научихме доста и от партньорството си с немския стартъп за търсене на нарушения PhotoClaim. Изводът ни е един: авторски права се нарушават във всеки случай, когато някой свали и впоследствие качи чужда снимка на сайта си или на платформа. При нарушението на права на интелектуална собственост вината се предполага, което означава, че няма значение дали използващият снимката е знаел, че тя е обект на авторско право или не.
Кога се нарушават авторски права върху снимки онлайн?
Нарушението на авторските права представлява деликт. За да бъде осъществен фактическият състав на деликта, трябва да бъдат налице деяние, противоправност, вина и да са настъпили вреди. Противоправното деяние в случая е използването на чужда снимка без предварително съгласие на автора (чл. 35 ЗАПСП) и плащане на възнаграждение (чл. 19 ЗАПСП). В българското право при генералния деликт вината на извършителя се предполага във всички случаи (чл. 45 ал. 2 ЗЗД). Това означава, че ще е налице нарушение, независимо от това дали използващият чуждо произведение е бил наясно, че то е обект на авторски права.
Имаме ли нарушение на авторско право, почти автоматично има и вреди. Те са най-малкото пропуснатите ползи от неслучилото се лицензионно възнаграждение за ползване на снимката, но и загуби, свързани с усилия за преустановяване на нарушението, неимуществени вреди от липса на посочване на автора и т.н.
С други думи, качването на свалена от интернет фотография на друг сайт или платформа е достатъчно условие да възникне право на обезщетение за автора. За съществуването му няма никакво значение дали нарушителят е знаел чия е фотографията и че използването нарушава закона. Основното, което има значение, е че е използван авторски труд без съгласие и без възнаграждение за автора.
Кои права на автора се нарушават?
Чрез качването на чужда снимка онлайн без съгласието на автора се нарушават негови имуществени, а в повечето случаи и неимуществени права.
С публикуването на фотографията се нарушава правото на автора да разрешава използването на неговите авторски снимки, по-конкретно – публикуване и разпространение на произведението (чл. 18, ал.2, т.1, 2 и 3 във вр. с ал.2 ЗАПСП). По този начин се нарушава и неговото право да получи възнаграждение за всеки вид ползване (чл. 19 ЗАПСП).
Ако при публикуването на снимката авторът не е обозначен, то се нарушава и неимущественото му право да иска признаване на авторството му върху произведението, както и обозначаване на името му при всяко използване на произведението (чл.15, ал.1, т. 2 и 4 ЗАПСП).
Какво обезщетение може да получи авторът?
Според чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. За определяне на размера на обезщетението съдът взима предвид фактите посочени в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП. Това са именно: всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществени вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя.
Най-често и най-лесно се доказва вреда под формата на размера на лицензионното възнаграждение, което авторът е трябвало да получи, ако нарушителят си беше купил снимката. Съдът е категоричен – не е важно колко би дал нарушителят (той очевидно не обича да дава), а за колко продава авторът. И в такива случаи цените могат да са много високи.
Законът допуска съдът да присъди обезщетение дори и да не са доказани конкретен размер на вредите, което е много полезно в случаите на масови нарушения или на неимуществени вреди. Тогава размерът на обезщетението се определя по справедливост между 500 и 100 000 лв., по преценка на съда, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне на това обезщетение се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението (чл. 95а ЗАПСП).
Всички снимки ли са защитени с авторски права?
Много често в съда чуваме аргументи, че някоя фотография не е “творческа”, защото не била участвала в изложби или нямала отличителни художествени качества. Този аргумент най-често е несъстоятелен. Всяка снимка, която е израз на индивидуалните творчески решения на фотографа е валиден обект на авторско право (чл. 3 ал. 1 ЗАПСП). Въпросът кога една снимка е оригинална (т.е. резултат на творческа дейност) е поставян и пред Съда на Европейския съюз. Според него именно изборът на определен ъгъл, композиция, осветление, филтър и др. при подготовката на фотографията изразяват творческия процес на фотографа и са основание за авторскоправна защита на произведението му (C-145/10). Без каквото и да е значение е какъв обект е заснет на конкретната снимка (пейзаж, портрет и т.н.).
Ами ако снимката е направена в градска среда?
Разпространява се и друг мит, че т.нар. “панорамни фотографии” – тези, които обхващат обекти от градската среда или природни пейзажи, не са обект на авторско право. И този аргумент обаче е разбит от трайната съдебна практика у нас. Т.нар. “свобода на панорама”, която е закрепена в чл. 24 ал. 1 т. 7 ЗАПСП позволява “произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места” (т.е. паметници, сгради и др.) да бъдат снимани без да се нарушават правата на съответния архитект или скулптор. Авторското право върху сграда и върху снимка на сграда обаче са две различни неща. Свободата на панорама гарантира единствено, че фотографът няма да наруши правата на архитекта, но не и че няма да бъдат нарушени самостоятелните права на фотографа, ако снимката му е използвана без разрешение.
Заключение
Всяко едно качване на чужда авторска снимка на сайт или платформа без разрешение представлява нарушение на авторските права на фотографа. Ако знаете, че Ваши снимки се използват онлайн без съгласие или без да е заплатено възнаграждение, свържете се на първо място с нарушителя – в повечето случаи той не е наясно, че върши нещо нередно. Ако обаче не можете да го откриете или откаже да съдейства, ние сме насреща, за да Ви помогнем да защитите правата си по най-успешния начин.
