Каква е стойността на подписи като „DocuSign” пред закона?

Можем ли да използваме „неквалифицирани“ електронни подписи, за да подписваме документи и какво ще стане, ако отидем с тях в съда?

Напоследък все по-често наши клиенти или колеги юристи ни питат относно доказателствената стойност пред българския съд на електронни подписи, които не са КЕП (т.е. – квалифицирани, които носим обикновено на флаш памет и ползваме чрез USB). Става въпрос за модерни дигитални услуги като DocuSign (също SigningHub, Signaturit и много други), които все повече се налагат като удобна и практична форма за подписване на документи в бизнеса.

В настоящата статия ще разгледаме въпросите свързани с това какво представляват подобни „неквалифицирани“ електронни подписи и тяхната доказателствена тежест пред българския съд. Ще използваме DocuSign като пример, тъй като са най-разпространения вид такава услуга и за нея най-често ни питат.

Истината:

Електронните документи вече отдавна не са екзотика в българското правораздаване, а съществена част от обичайния търговски и граждански оборот. Въпросът с тяхното авторство обаче продължава да бъде проблематичен, както и този за идентичността в дигитална среда въобще.

Недоверието към технологиите обаче е неоправдано. Електронните подписи като DocuSign и други подобни, всъщност са напълно годно средство за подписване на документи и изявления. При определени предпоставки е възможно тяхната тежест пред съда да бъде равна на квалифицирания електронен или дори на саморъчния подпис.

Нека да започнем първо с въпроса

Какво е „електронен подпис“:

На първо място това е вид подпис. В практиката слагаме подписи под изявления, които са само наши (завещание, декларация, уведомление и т.н.) или направени съвместно с други лица (договори, протоколи, подписки и т.н.). Та смисълът на подписването е знак за авторство на съответното изявление, материализирано в документ.

Разликата между традиционния подпис и електронния такъв е, че първият е поставен саморъчно – на ръка с пишещо средство, а вторият е „данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“ (чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

С други думи електронният подпис е знак за авторство, но в електронна форма и върху електронни изявления. Няма как да сложим саморъчен подпис върху електронен документ и обратното. В зависимост от своята сложност и сигурност електронният подпис бива:

1. Обикновен/прост – без допълнителни изисквания към него, достатъчно е само авторът на електронното изявление да реши да го използва като знак за своето съгласие. Това може да е графична версия на саморъчен подпис или „воден знак“, както и просто изписване на имената на автора в края на документа.
2. Усъвършенстван – с допълнителни изисквания (чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014):

• свързан е по уникален начин с титуляря на подписа;
• може да идентифицира титуляря на подписа;
• създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и
• свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.

На практика днес, това са подписите с т.нар. асиметрично криптиране, при които подписващият „заключва“ изявлението си със своя частен криптографски ключ, а получателят използва публичен криптографски ключ, за да прочете изявлението и да идентифицира автора. Авторът се идентифицира с идентификатор под свой контрол, обикновено електронна поща, а технологията гарантира, че изявлението пристига непокътнато при получателя, иначе не би могло да се чете.

3. Законът предвижда и квалифицирана форма на електронен подпис, която е допълнително подсигурена. Квалифицираните електронни подписи са тези усъвършенствани подписи, които се издават от регистрирани доставчици на удостоверителни услуги и които удостоверяват по сигурен начин самоличността на титуляра на подписа (чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014). За това и наричаме предните 2 вида електронен подпис „неквалифицирани“.

Доказателствена сила на електронния подпис пред българския съд:

Темата, разбира се е много дълга, но тук ще се спрем на основните въпроси и понятия, свързани с доказването. Също така, ще разглеждаме проблемите през призмата на гражданското съдопроизводство, където те най-често се появяват.

1. Значението на подписа в гражданския процес:
   • Съгласно общоприетата дефиниция, документът е вещ, върху която с писмени или електронни знаци е материализирано волеизявление. А подписът обозначава авторството на изявлението. С оглед на това, че преобладаващата част от юридическите факти в частното право са волеизявления на отделни лица, то подписът придобива ключово значение за възникването на права и задължения в правната сфера на лицата. Официалните документи обикновено са нищожни, ако не са подписани, но частните могат да са подписани или неподписани.
   • Подписаният документ има голяма стойност пред българския граждански съд. Законът повелява, че той винаги е доказателство, че лицето, което го е подписало е автор на изявленията в него (чл.180 ГПК). Това е т. нар. „формална сила“ на писменото доказателство, защото е задължителна за съда. Освен ако, разбира се, автентичността на документа не бъде оспорена успешно по реда на чл.193 ГПК.
   • Неподписаният частен документ не е нищожен или недопустим като доказателство. Неговото авторство обаче трябва да се доказва с други доказателствени средства, защото съдът не е обвързан от формалната доказателствена сила на подписа. Такива могат да са други писмени доказателства (напр. последващо потвърждение с подпис), свидетели или експертизи, които по логически път стигат до авторството на документа.
2. Значение на различните видове електронен подпис пред съда:
   • Българският закон приравнява електронния документ на писмения – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.184 ГПК. Следователно електронният подпис има същото доказателствено значение като традиционния такъв. Не всички видове подписи обаче имат еднаква доказателствена стойност;
   • Квалифицираният електронен подпис е приравнен на саморъчния (чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014) и подписаните с него документи имат формална доказателствена сила за съда.
   • „Неквалифицираните“ подписи – обикновен и усъвършенстван, нямат тази законова тежест като квалифицирания. Това обаче не означава, че те са лишени от правна сила или значение. Всеки електронен подпис, колкото и прост да е, може да служи като знак, че е постигнато съгласие за сключване на договор или че едностранното изявление е завършено. Например, e-mail, с който се съгласяваме с получена оферта и отправяме конкретна поръчка се счита за завършен, след като е изпратен и в края му е посочено името на автора.
   • На пръв поглед, усъвършенстваният електронен подпис е приравнен пред закона с обикновения. Той обаче има много по-силна доказателствена стойност, тъй като позволява с много по-голяма степен на сигурност да се каже кой е автор на подписания електронен документ. Ако се оспорва от твърдения автор, е достатъчно да се направи една техническа експертиза, която да установи, че криптиращият алгоритъм е достатъчно сигурен и няма как авторът да не е собственикът на определен e-mail адрес. А този e-mail адрес се използва обичайно в комуникацията между страните или е на официалния домейн на оспорващия.
   • А, ако системата и алгоритмите на софтуера позволяват по несъмнен начин да се установи датата на подписването, то, посредством техническа експертиза, пред съда може да се докаже и достоверната дата на подписване (чл.182 ГПК).
   • И накрая, обикновеният и усъвършенствания подпис могат да бъдат приравнени на саморъчни, ако страните по един договор са се съгласили за това (чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ). Така търговци, които са в трайни отношения помежду си, могат да сключат рамков договор, с който да се уговорят, че ще приемат за саморъчен определен електронен подпис.

DocuSign:

Накрая стигаме до нашия примерен случай – DocuSign. Какъв електронен подпис е и каква е стойността му пред съда?

1. „DocuSign” е форма на електронно подписване чрез цифров сертификат. Технологията накратко:
   • Цифровият сертификат се получава посредством математически протокол наречен: Public Key Infrastructure (PKI). Той представлява сложна криптографска операция, която ще се опитаме да обясним по-просто, доколкото да се разбере същността й;
   • Авторът на подписа има уникален код (частен ключ), който алгоритъмът на системата смесва със съдържанието на подписваното изявление и резултатът е уникален дигитален подпис, който се прикрепя към електронния документ;
   • Този дигитален подпис може да бъде декриптиран и прочетен от всички потребители на платформата чрез т.нар. „публичен ключ“. Но това не значи, че може да бъде изменен – подписа или изявлението. Ако и една буква или знак в документа се измени, алгоритъмът няма да разпознае кода на автора при декриптирането и на практика ще излиза, че той не е подписан;

2. DocuSign като усъвършенстван електронен подпис:

DocuSign претендира да отговаря на изискванията за усъвършенстван електронен подпис, изброени по-горе, а самата компания се явява доставчик на удостоверителни услуги по смисъла на чл.3, т.19 от Регламента. При всички положения обаче, услугата на „DocuSign“ не е квалифициран електронен подпис по смисъла на българския ЗЕДЕП, защото не е издаден от регистриран доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги – чл.3, т.20 от Регламента.

3. Доказателствена сила на DocuSign пред българския съд:

Пред българския съд с данните от DocuSign или аналогични платформи за подписване могат да се доказват:

• Фактът на съгласие на страните по договора или завършеност на изявлението по едностранната сделка несъмнено могат да се докажат чрез подпис в DocuSign.
• Авторството в общият случай ще подлежи на доказване от страната, която иска да се ползва от съответния електронен документ. Поне известно време ще е необходимо да се ползват технически експертизи, докато съдиите не се запознаят с технологията и не започнат да й се доверяват. Както това се случи с e-mail-ите и калкулаторите за законна лихва. Разбира се, могат да се ползват и други писмени доказателства, както и свидетелски показания.
• Ако страните са сключили помежду си саморъчно подписан рамков договор, в който се съгласяват да приемат последващи изявления удостоверени с DocuSign за саморъчно подписани, то ще се ползват и с формална доказателствена сила.
• Отделно, платформата пази логове и одитни следи за прочитане, изпращане, получаване, подписване, редакции и прочее на документи, които служат като допълнително доказателство за авторство, дата на изявленията, участващи страни и други обстоятелства от правно значение. Те могат да се ползват в съдебния процес като електронни документи (ако са под формата на удостоверение от доставчика на услугата) или като веществени доказателства – електронни следи.

Препоръки:

В заключение малко препоръки от Адвокатско дружество „Господинов и Генчев“ за ползването на електронни подписи във Вашата бизнес дейност:

1. Препоръчваме да ползвате “DocuSign” или други удостоверителни услуги за подписване на електронни документи във всички случаи, при които законът не изисква квалифицирана писмена форма за действителност на сделката (нотариални заверки и актове най-вече) и страните по сделката/изявлението признават този инструмент като надежден. Обичайните договори в търговската практика не изискват квалифицирана форма.
2. За да сте сигурни, че подписани с неквалифициран електронен подпис документи важат с пълна сила пред съда, трябва да сложите клауза в договорите си с контрагенти, че страните се съгласяват да считат съответния подпис/печат като саморъчен.
3. Дори и използването на „DocuSign” или друг електронен подпис да не мине пред съда като саморъчен подпис, може да доказвате авторство на изявлението по относително безпроблемен начин.